Проучване на Евробарометър: солидна подкрепа за Украйна от гражданите на ЕС

Гражданите считат, че демокрацията остава най-важната ценност, за която Парламентът трябва да се бори. 72% от респондентите смятат, че страната им е спечелила от членството в ЕС.

Демокрацията, правата на човека и свободата на словото са от първостепенно значение за гражданите на ЕС, които призовават Европейския парламент да защитава тези ценности, залегнали в основата на нашия Съюз. Това е един от основните изводи от проучването на Евробарометър на Европейския парламент за есента на 2022 г., чиито резултати бяха публикувани днес.

 

Проучването, проведено между 12 октомври и 7 ноември 2022 г., показва, че 74% от гражданите на ЕС одобряват подкрепата на Европейския съюз за Украйна след инвазията на Русия. В 24 държави членки на ЕС, по-голямата част от гражданите са съгласни с подкрепата от страна на ЕС. Най-значителните стойности са регистрирани в Швеция (97%), Финландия (95%), Нидерландия (93%), Португалия (92%) и Дания (92%), докато в България и Гърция подкрепата е най-ниска - 48%. Десет месеца след началото на войната в Украйна подкрепата за конкретните мерки, предприети от ЕС – под формата на санкции срещу руското правителство или финансова, военна или хуманитарна подкрепа за Украйна – се запазва на същото високо равнище от 73% (49% за България).

 

Проучването на Евробарометър потвърждава твърдия ангажимент на европейските граждани не само да подкрепят Украйна, но и ценностите, върху които се гради Европейският съюз. В отговор на въпроса кои ценности следва да защитава приоритетно Европейският парламент, респондентите посочват най-често демокрацията (36%), следвана от защитата на правата на човека в ЕС и по света (29%) и свободата на словото и мисълта (28%). Гражданите искат тези основополагащи ценности на ЕС да бъдат отстоявани в Съюза и извън него. Същите тези ценности се защитават ежедневно от украинската страна след непровокираната и необоснована инвазия на руските войски. В България, гражданите посочват върховeнството на закона и свободата на движение като приоритетни.

 

Председателят на ЕП, Роберта Мецола, приветства резултатите от проучването и заяви следното: „Руската агресия причини ужасни човешки страдания и масово унищожение. Смелостта и издръжливостта на украинците в лицето на терора са впечатляващи. Европейската солидарност и единство са най-добрият отговор и подкрепа, които можем да дадем като Европейски съюз. Украинците могат да разчитат на непоколебимата подкрепа на Европейския парламент“.

 

Гражданите също така ясно усещат въздействието на руската война в Украйна. Поради войната и последиците от нея близо две трети от гражданите на ЕС смятат, че животът им ще се промени (65%), или +4 процентни пункта в сравнение с април – май 2022 г.

 

В същото време гражданите виждат действителна стойност на членството в Европейския съюз, като 72% от европейците и 60% от българите заявяват, че страната им е спечелила от членството в ЕС. Запитани защо мислят така, респондентите най-често се позовават на приноса на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (36%, или +6 процентни пункта в сравнение с ноември – декември 2021 г.). Най-голямо увеличение се наблюдава в Латвия (+16 процентни пункта), Литва (+15 процентни пункта), Естония (+12 процентни пункта), Нидерландия (+13 процентни пункта), Малта (+11 процентни пункта) и Полша (+11 процентни пункта), което показва вероятното въздействие, оказано от руската война срещу Украйна. Сред другите посочени причини се открояват ползите от сътрудничеството между държавите от ЕС (35%, или +3 процентни пункта) и приносът на ЕС за икономическия растеж на съответната страна (30%, без промяна).

 

Заместник-министър Събев: Извънредната подкрепа за засегнатите селскостопански сектори трябва да продължи

Осигуряването на своевременна извънредна подкрепа за засегнатите селскостопански сектори трябва да продължи. За финансирането на тези мерки следва да се използват всички налични възможности и инструменти, сред които и кризисния резерв. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. Той уточни, че това е нужно предвид продължаващите пазарни смущения и несигурността, вследствие на продължаващите в Украйна военни действия.

„Както подчертах и на предишните заседания, интензивният внос на слънчоглед от Украйна през последните 6 месеца намали в значителна степен възможностите за своевременна реализация на продукцията на българските производители. Заедно с високите разходи за производство и ограничен складов капацитет на производителите на слънчоглед, царевица и други, това води до липса на достатъчна ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба“, посочи заместник-министърът. По думите му продължава и несигурната ситуация в сектор „Животновъдство“, и по-специално в сектора на млякото и млечните продукти, където въпреки сравнително високите изкупни цени, производството намалява.

Аграрният заместник-министър обясни още, че по отношение на общите перспективи за реколтата през следващата година, затрудненията при осигуряване на торове ще се отразят неблагоприятно върху формирането на добивите от новата реколта. Според него на този етап не може да бъде дадена категорична прогноза за последиците от недостига и цените на торовете, но очакванията са за спад от около 10% при реколтата на пшеница през 2023 г. и за намаление при ечемика и рапицата, съответно с 12% и 14%.

Георги Събев припомни, че Стратегическият план за Общата селскостопанска политика на страната ни бе одобрен миналата седмица, като в момента се работи усилено по изготвянето и въвеждането на национално законодателство, което да осигури плавния преход към новите условия. „Смятаме, че предвид напрегнатата глобална ситуация, вследствие на войната в Украйна, заложените мерки за подпомагане и конкурентоспособност на сектор „Земеделие“ в България ще претърпят корекции“, каза той.

По време на срещата участниците разгледаха и Регламент на Съвета за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси в Средиземно и Черно море. „През изминалите няколко години се положиха много усилия за постигане на целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море, но продължава да бъде предизвикателство устойчивото управление на споделените с трети запаси“, разясни заместник-министър Събев. Той изрази увереност, че чрез реципрочното прилагане на мерките за управление от страните в целия Черноморски басейн може да се постигне тази цел.

На срещата бяха дебатирани и възможностите за установяване на многогодишни квоти. „Безспорно, въвеждането на този тип квоти ще доведе до много по-голяма предвидимост за сектора“, подчерта Георги Събев. И допълни, че към идеята е подходящо да се обмисли установяването на механизъм за индикативни нива на общ допустим улов и квоти за следващ период, но не по-късно от една година преди изтичането на предходния.

В рамките на Съвета бе изразена и българската позиция за подкрепа на въвеждането на хармонизирано етикетиране на равнище ЕС, като страната ни очаква Европейската комисия да представи законодателно си предложение по темата в рамките на следващата година.

Друга тема на дискусиите бе Регламентът за устойчивата употреба на продукти за растителна защита. Въпреки че България подкрепя общите цели в стратегията „От фермата до трапезата“ за намаляване на употребата на пестициди за по-устойчиво земеделие и за намаляване риска върху околната среда и здравето, това не трябва да застрашава селскостопанското производство и неговата конкурентоспособност. Необходимо е да бъдат отчетени различията и специфичните особености в отделните държави членки, а за земеделските стопани да бъдат осигурени достатъчно налични ефективни алтернативи на химичните продукти за растителна защита. Страната ни изрази позиция, че водещ приоритет трябва да бъде гарантирането на продоволствената сигурност.

На заседанието беше направена и проверка на пригодността на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните. Страната ни защити позиция, че трябва хармонизиран подход на ниво ЕС да унифицира стандартите и изискванията във всички държави членки, при равни условия, освен това е наложително да бъде предвидено специфично законодателство за някои видове животни, за които към момента липсва. Приоритет при преразглеждането и изменения на законодателството трябва да е действителното подобряване благосъстоянието на животните и всички произтичащи от това ползи, но в контекста на гарантиране и подкрепа за увеличаване на финансовата стабилност и възвращаемост на стопанствата и в сектор „Животновъдство“ като цяло.

Министър Явор Гечев: Министерството на земеделието започва информационна кампания в цялата страна за представяне на Стратегическия план

В началото на следващата година Министерството на земеделието (МЗм) започва информационна кампания в цялата страна за представяне на Стратегическия план. Целта е земеделските стопани да се запознаят и да разберат условията за прилагането на инструментите по него. Това обяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на откриването на международното изложение за местни продукти в гр. Русе.

Форумът е третото за годината подобно публично събитие, организирано от аграрното ведомство и има за цел да предостави възможност на малките фирми – производители и търговци на храни, напитки и занаятчийски стоки от селските райони да представят своята продукция пред широката общественост.

 „Изложението за местни продукти днес доказва, че малките производители, традиционните продукти и занаяти имат бъдеще. Русе е емблематичен български град, а мостът над р. Дунав свързва култури и нрави”, каза министърът.

Явор Гечев отбеляза, че служебното правителство е изключително насочено към подпомагането на малките земеделски стопани и производствата им, чрез финансиране по подхода „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. „Затова Министерството на земеделието ще насърчава подобни мероприятия, за да можем да популяризираме родната си продукция и да съхраняваме и развиваме българските традиции”, допълни още той.

Министърът на земеделието припомни, че Държавен фонд „Земеделие“ с много активна работа обработи около 4 000 проекта, като за първи път от доста време, те са разгледани в същата година, в която са подадени. И допълни, че с решение на Министерския съвет e утвърден нов устройствен правилник на ДФЗ и чрез новите 130 щатни бройки ще бъде подсилен административният капацитет.

Заместник-министърът на земеделието Георги Събев, който също присъства на откриването на форума в Русе каза, че Местните инициативни групи (МИГ) ще са ключови партньори за прилагането на политиките на МЗм, насочени към местните и регионалните продукти и тяхното популяризиране. И уточни, че в следващия програмен период ще има финансов ресурс за над 100 МИГ.

В рамките на посещението си в Русе министър Явор Гечев се срещна с екипа на Областна дирекция „Земеделие”.

Европейската комисия предлага мерки за модернизиране на системата на ЕС на данъка върху добавената стойност

Европейската комисия предложи редица мерки, които да модернизират системата на ЕС на данъка върху добавената стойност (ДДС), да я направят по-ефикасна за предприятията и по-устойчива на измамите чрез приветстване и насърчаване на цифровизацията. Днешното предложение цели също да отговори на предизвикателствата в областта на ДДС, породени от развитието на икономиката на платформите.

Според последните данни за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС, също публикувани днес, през 2020 г. държавите членки са загубили 93 млрд. евро приходи от ДДС. Консервативните оценки сочат, че една четвърт от липсващите приходи може да се припише пряко на измамите с ДДС, свързани с вътресъюзната търговия. Тези загуби са безспорно в ущърб на публичните финанси като цяло в момент, когато държавите членки коригират бюджетите си, за да се справят със социалните и икономическите последици от неотдавнашните скокове на цените на енергията и агресивната война на Русия срещу Украйна. Освен това режимът на ДДС в ЕС продължава да бъде обременяващ за предприятията, особено за МСП, и за други дружества, които извършват дейност зад граница или се стремят да я разширят.

Предложените днес ключови действия ще помогнат на държавите членки да събират до 18 млрд. евро повече приходи от ДДС годишно и едновременно с това ще помогнат на предприятията, включително МСП, да се разрастват:

  • Преминаване към цифрово отчитане в реално време въз основа на електронно фактуриране за предприятията, които извършват презгранична дейност в ЕС
  • Актуализирани правила за ДДС за пътническия транспорт и платформите за краткосрочно настаняване
  • Въвеждане на единна регистрация за целите на ДДС в ЕС

Европейската комисия предложи също нови правила за данъчна прозрачност за всички доставчици на услуги, улесняващи сделки с криптоактиви за клиенти, които пребивават в Европейския съюз. Те допълват Регламента относно пазарите на криптоактиви и правилата за борба с изпирането на пари.

ЕК одобри Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г.

Европейската комисия одобри Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. „Стратегическият план създава възможности и предоставя финансови инструменти за много широк набор от бенефициери като растениевъди, животновъди вкл. пчелари, биопроизводители, както и за лозаро-винарския сектор, общините в селските райони и други“ това коментира министърът на земеделието Явор Гечев след информацията от Брюксел за одобрение на Плана.

Той посочи още, че за първи път в Стратегическия план има интервенции насочени към схемите за качество, към крайни продукти с по-високи екологични изисквания. Явор Гечев отбеляза, че и през новия финансов период ще има интервенции за инвестиции в земеделските стопанства, както и в преработката/маркетинг на селскостопански продукти. Отново ще има и подпомагане за младите стопани.

Бюджетът за всички интервенции, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. е малко над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро). По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. В допълнение на това са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро, за пчеларство 25 798 563 евро и 5 786 635 евро за секторни интервенции.

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Българска аграрна камара (БАК) категорично подкрепя внесените промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Българска аграрна камара (БАК) категорично подкрепя внесените промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Вторник, 26 Март 2024

БАК счита за целесъобразни по отношение на справедливото разпределение и ефективното използване на земеделски...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Възстановяването на хидромелиотивната система е приоритет за екипа на МЗХ

Възстановяването на хидромелиотивната система е приоритет за екипа на МЗХ

Вторник, 19 Март 2024

Възстановяването на хидромелиотивната система в България с оглед на прогнозираните климатични промени е приоритет...

Компании, Събития, Анализи

Селскостопанската техника в Индия и стратегическата роля на EIMA Agrimach

Селскостопанската техника в Индия и стратегическата роля на EIMA Agrimach

Вторник, 26 Март 2024

Силният растеж на пазара на селскостопански машини все още не е запълнил технологичния дефицит...

Реколта, Пазари, Цени

ЕК  предлага по-високи мита за внос на зърнени продукти от Русия и Беларус

ЕК предлага по-високи мита за внос на зърнени продукти от Русия и Беларус

Петък, 22 Март 2024

Европейската комисия предложи да се увеличат митата върху вноса в ЕС на зърнени култури,...

Иновации, Обучение, Агросвят

Защита на виненото грозде: 30% увеличение на производството

Защита на виненото грозде: 30% увеличение на производството

Сряда, 13 Март 2024

с новата Vigne Plus System® Патентована от Arrigoni Group, системата гарантира увеличение на фактора на...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.