В Деня на влажните зони WWF и СДП БАЛКАНИ представят шест екосистеми в Европа, за чието възстановяване работят Сред тях е и Драгоманското блато

В Деня на влажните зони WWF и СДП БАЛКАНИ представят шест екосистеми в Европа, за чието възстановяване работят

Сред тях е и Драгоманското блато

32 партньори от 14 страни работят заедно, за да възстановят влажни зони на няколко места в Европа. Професионалисти от света на науката, бизнеса и природозащитата обединяват сили с отговорните институции, за да вдъхнат нов живот на деградирали сладководни и крайбрежни екосистеми на площ от 10 500 хектара в шест държави – България, Великобритания, Естония, Италия, Ирландия и Нидерландия. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е ключов подход в проекта WaterLANDS, който да доведе не само до съживяване на природата, но и до социално-икономически ползи за населението.

Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През последните 30 години то бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес Драгоманското блато е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.

„През 2020 г. пожар унищожи над 80% от растителността на Драгоманското блато. Освен природните стихии, заплаха за влажната зона са още замърсяването, еутрофикацията, засушаванията и унищожаването на местообитания. Всичко това води до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.

През 2023 г. WWF и неговите партньори от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят върху изготвяне на стратегия за устойчиво управление на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство, строителството, като биогориво. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.

„Докато текат съгласувателни процедури за обновяване на наколните пътеки, работим с институциите, туроператори, студенти и млади хора, за създаването на нови образователни материали и информационни табели. А през 2022 г. се възобнови провеждането на опръстенителен лагер за птици, в който се включиха 50 експерти и доброволци. Участието на общността в опазването на влажната зона е важен фактор за устойчивото ѝ управление“, каза Петко Цветков от СДП БАЛКАНИ.

Другите влажни зони, обект на възстановяване в рамките на WaterLANDS са:

Местността Йоркшир iCASP обхваща широки торфени пространства на площ от 80 000 ха в Северна Англия, включително части от три национални парка: Пик Дистрикт, Йоркшир Дейлс и Норт Йорк Мурс. Торфът е дълбок няколко метра и е важно хранилище на въглерод, но в момента е обект на силна ерозия. Тези планински торфища са сред най-важните водоснабдителни системи в света и доставят вода на няколко милиона души. Целта на партньорите е да възстановят 2000 ха от тях.

Водосборният басейн на река Пярну в западна Естония е с голям потенциал за екосистемни услуги и икономически ползи. След като бъдат възстановени, намиращите се в района торфени полета и гори на площ от 3500 ха, ще предоставят възможност за развитие на зелена енергия, отваряне на работни места за местните общности и създаване на кътчета за отдих. Освен това превръщането на толкова разнообразни местообитания – от блата до речни ливади – в хидрологично свързан ландшафт би предложило условия за хранене и размножаване на редица животински видове.

Венецианската лагуна е най-голямата крайбрежна влажна зона в Италия и е уникална с разнообразието си от местообитания – солени блата, тръстикови лехи, морски ливади. Лагуната е подложена на човешка намеса от хилядолетия. Днес предизвикателствата пред нея са свързани със загуба на солени блата, продължаваща ерозия и изнасяне на големи обеми седименти в морето. Тези проблеми се изострят още повече от съвременните нива на урбанизация, корабоплаване и драгирането на каналите. През 1987 г. Лагуната е обявена за обект на световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Защитена зона Възвишения Cuilcagh-Anierin в Ирландия е тресавище, включващо 11 местообитания и 7 вида, защитени съгласно Директивите за местообитанията и птиците. Селското стопанство, опожаряването, унищожаването на торфа, инвазивното навлизане на иглолистни дървета и липсата на контрол върху туризма са основните заплахи за мястото. Възстановителните дейности се извършват от местни фермери, получаващи финансиране за подобряване качеството на местообитанията. Фокусът е върху екосистемни услуги като улавяне на въглерод и опазване на биоразнообразието.

Естуарът Емс-Доларт се намира на границата между Нидерландия и Германия, където река Емс се влива в залива Доларт във Ваденско море. Това е една от най-големите приливни зони в света. Естуарът е известен със своите пясъчни, тинести и крайбрежни солени блата. Още през Средновековието солените блата са били рекултивирани чрез изграждане на диги, а крайбрежните торфища – отводнени за селскостопански цели, което е довело до слягане на почвата. Размерът на устието е намалял и поради утаяване на пясък и тиня. Проблемът се е задълбочил с удълбаването на реката за целите на корабоплаването. Днес покачването на морското равнище застрашава оцеляването на крайбрежните влажни зони и поражда риск от наводнения.

--------------------------------------------
Проектът е финансиран от програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ в рамките на споразумение No 101036484 (WaterLANDS).