Учени от БАН предлагат стратегия за развитие на изкуствения интелект

Рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект разработиха учени от Българската академия на науките по инициатива на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски.

 Документът е предоставен за разглеждане в Министерски съвет и е изготвен с цел да се подпомогне изработката на Национална стратегия за развитието на Изкуствения Интелект в България до 2030 г. Европейската комисия препоръчва тези стратегии да се вложат в интегриран 10-годишен план за действие.

Изправени сме пред цялостна промяна на обществото, която е много повече от технологичната революция през миналия век, посочват учените. Технологичните иновации не са универсално приложими и трябва да бъдат съотнесени към националните особености на икономиката и социално-културния контекст.

Адаптирането и оптимизацията на взаимодействието между технически и иновационни процеси и тяхното отражение върху обществото би могло да даде съществен принос за конкурентоспособността и продуктивността на българската икономика, се отбелязва в стратегията. Облачните и интернет технологиите, технологиите за оползотворяване на потенциала на големите данни, индустриалната и сервизната роботика, приложенията на изкуствения интелект са основните технологични предпоставки за развитие на цифровата икономика.

Предложената Рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект разглежда и социалните аспекти като се посочва, че появата на новата вълна “цифрови технологии” машинното самообучение, роботиката, големите данни, автономните системи ще има значителни последици за икономиката и пазарите на труда, с потенциал да предизвика съществени социално-икономически промени.

Пазарът на труда и новите изисквания за дигитална компетентност, промяната в ученето и придобиването на квалификация, както и социалната значимост са сред разглежданите области. Естествено е да очакваме, че при интегриране на технологиите на ИИ в производството и публичния сектор ще се появят нови видове работа, докато други работни места изчезват. Проучванията показват, че няма единодушно мнение дали това ще доведе до спад или ще увеличи заетостта. Ясно е, обаче, че автоматизацията и цифровизацията ще променят видовете работни места и видовете умения, от които се нуждаят служителите.

Като сектори – „консуматори“ на ИИ са разгледани три специфични области за внедряване на ИИ в България: здравеопазване, ИИ за обществото - публични услуги, както и интелигентно земеделие, животновъдство и опазване на околната среда.

В препоръките на работната група от БАН за секторите, развиващи ИИ, се посочват няколко направления, в които страната има добър потенциал за развитие. Един такъв пример е развиващата се сервизна роботика (например интелигентни асистенти), роботи за използване на микро- и нано-технологии в биологията, безпилотни летателни апарати с интелигентно управление и др. Друг успешен за България сектор е разработването на софтуер, включително използване на ИИ при разработване и тестване на софтуер, човеко-машинни интерфейси на естествен език с приоритет на български език, системи за сигурност, системи с ИИ за управление на индустриални платформи, критични ресурси и инфраструктури и др.

В приложение са обобщени съществуващите български нормативни актове, свързани с развитието на ИИ, както и ключовите нормативни актове на международно/ЕС равнище.

Работната група от БАН препоръчва да се пристъпи към създаване на Национална стратегия за развитието на ИИ в България, което включва изготвяне на детайлни социалноикономически анализи за ползата от приложението на ИИ в различни приоритетни области и изработка на координиран План за действие с интегрирани мерки в различните сектори.

Терминът „Изкуствен интелект“ (ИИ) възниква през 1956 г. като описание на машини, които имитират присъщи на хората когнитивни функции. Използваното днес от Европейската комисия наименование „Изкуствен интелект“ обхваща системи, които показват интелигентно поведение, като анализират своята среда и – с известна степен на самостоятелност – предприемат действия за постигане на конкретни цели.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

ЕП подкрепи Кристин Лагард за следващ президент на Европейската централна банка

ЕП подкрепи Кристин Лагард за следващ президент на Европейската централна банка

Вторник, 17 Септември 2019

Eвропейският парламент подкрепи  с 394 гласа "за" срещу 206 "против" и 49 въздържали се...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Германия забранява използването на глифозат

Германия забранява използването на глифозат

Петък, 06 Септември 2019

 Германия забранява използването на глифозат от 31 декември 2023 година Това е датата, на...

Компании, Събития, Анализи

XV-та сесия на Българо-тунизийскатa Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество ще се проведе в Тунис

XV-та сесия на Българо-тунизийскатa Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество ще се проведе в Тунис

Понеделник, 16 Септември 2019

В периода 22-24.10.2019 г., в Тунис ще се проведе XV-ата сесия на Българо-тунизийскатa Междуправителствена...

Реколта, Пазари, Цени

НСИ:Годишната инфлация  е 2,9%

НСИ:Годишната инфлация е 2,9%

Вторник, 17 Септември 2019

Годишната инфлация към края на август е 2,9%, колкото беше и към края на...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Премиерът Борисов в Пещера: Всеки ден се откриват заводи, държим над 3% ръст на икономиката

Премиерът Борисов в Пещера: Всеки ден се откриват заводи, държим над 3% ръст на икономиката

Понеделник, 16 Септември 2019

 Всеки ден, през ден, се откриват заводи. Затова, въпреки че Европа е в рецесия,...

Иновации, Обучение, Агросвят

Кръгла маса „Перспективи пред развитието на иновациите в Лабораторния комплекс на София Тех Парк“

Кръгла маса „Перспективи пред развитието на иновациите в Лабораторния комплекс на София Тех Парк“

Вторник, 17 Септември 2019

Кръгла маса на тема: „Перспективи пред развитието на иновациите в Лабораторния комплекс на София...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.