Голямата драма в земеделието е неадекватното застраховане

Мнението е на Ивияна Митова, финансистът на зърнопроизводствената фирма „Агроелит“. Дружеството е едно от водещите в селскостопанския сектор у нас, създадено е в началото на 90-те години на миналия век. С нея говорим основно за проблемите в селското стопанство, които са доста и от различно естество.

- Селскостопанската година не беше особено благосклонна към есенниците – сушата през есента бе последвана от порои и градушки през пролетта. Есента, зимата и пролетта изненадаха с аномалии. Как се отрази това на реколтата при вас?
- Природата не пожали земеделските производители. Добивите ни сега са по-лоши от миналогодишните, а тогава реколтата също не беше кой знае колко добра – беше далеч от идеалната. Капризите на времето ни създадоха доста трудности. По-тежка беше жътвата, „благодарение“ на климатичните особености. Но се справихме. За пролетниците е все още рано да се правят сметки, но за сега реколтата е по- обнадеждаваща от есениците.

- Оскъпи ли се производството и доколко негативно се отразява това на фирмата ви в частност и като цяло на сектора?
- Безспорно се оскъпи, заради по-малкото прибрана продукция. Ние разходите така или иначе вече сме ги направили. Инвестирахме необходимите средства – за семена, препарати, обработки. Поскъпна горивото. Да не пропускаме и увеличаването на заплатите. Повишиха се производствените разходи безспорно и това няма как да не се отрази на бранша негативно. Да не забравяме, че има райони, в които стопаните прибират и значително по-малко зърно – с 20-30 на сто по-ниски добиви. Тоест разходите надвишават приходите. Стопанската година е проблемна за всички, но в този бранш е така.

- Имате ли пропаднали или унищожени площи от сушата, градушките и пороите?
- Да, за съжаление имахме проблеми през пролетта, но те не бяха много. Има едно изискване, според което трябва 100 процента да са пропаднали площите, за да получим обезщетение, при 50, 60 и дори 80 на сто поражения няма плащане.

- А какво е качеството на тазгодишната пшеницата, ще има ли за износ?
- При нас е много смесено, не е от най-добрите. Миналата година имахме по-добри жита. Но определено има зърно с добро качество. Същото важи и за добивите – там, където са паднали дъждове през есента, реколтата е добра. Зависи от района, при нас това позволи природата. В национален мащаб зърнената реколта е по-слаба от тази през миналата година. Есенниците най-силно пострадаха от лошото време. Но съм убедена, че зърно за износ ще има.

- Може ли да бъде „диктувана“ цената й на нашия пазар от големите производители на изток и на запад?
- Определно да! Ние сме отворен пазар и винаги сме зависими от това какво се случва при големите страни-производители в бранша. Предполагам, че едва ли ще има сериозен внос на високопротеинови пшеници. Имаме достатъчно хлебно зърно, а и количествата, които консумираме, не са чак толкова големи. Със сигурност през първата половина на пазарната година собственото производство ще задоволи нуждите на страната. Би могъл да се наложи внос, но едва през втората половина на пазарната година.

- Има ли пазар и цена за азотфиксиращите култури?
- Ако са в малки количества, може да се реализират на добри цени. Но най-разпространената от тях – соята, трудно може да се произвеждат у нас, нямаме подходящия климат. За нахута търсене има, но през миналата година производството беше голямо и цената му падна значително. Той стана нерантабилен.

- Тол таксите са сред горещите теми за сектора, може ли да бъде намерена златната среда за тях? Кои са нерешените проблеми в сектора?
- Трябва да бъдат въведени адекватни такси, защото за километър 60 стотинки е просто абсурдно. Говори се за тол такси за пътищата втори и трети клас. Пари за ремонти на шосейната мрежа са необходими безспорно, но не за сметка на ръба на оцеляването на някого и не на гърба на сектора. Наложителна е ставката да бъде поносима за всички. Плащаме бели петна и пътища, но често се случва, да ни отказват трасирането на тези пътища, а това е нелепо. Проблем има с кадастъра. Оставям на страна факта, че услугите там поскъпнаха многократно. Но половината информация изобщо не фигурира в системата, а тя е важна за нас, примерно за собственост на имоти и т.н. Все по-остро се чувства липсата на работна ръка. У нас не се полагат достатъчни усилия за улесняване „вноса“ на работници – има места, където хората нямат нищо против да пристигнат тук и да се трудят. Нужно е да се облекчат процедурите, защото земеделието не е единственият сектор с недостиг на работници. А без тях няма как да се развива икономиката, да се постигне растеж, да се покачва стандартът на живота. Смятам, че трябва да либерализираме трудовия си пазар. Не казвам, че трябва да е нерегламентирано, но не и да е както в момента – свързано с многобройни административни пречки .

- Може ли селскостопанският сектор да стане привлекателен и за младите хора?
- Земеделието е много разнообразно.В зърнопроизводството автоматизацията и механизацията са на много високо равнище, в сектора по-лесно се намират желаещи да работят. Но там където се изисква повече ръчен труд, вече е проблем и пак опираме до вноса на работници.

- Нужно ли е и може ли да се подобри финансирането в земеделието от страна на държавата?
- Нужно е да се намалят опитите за намеса и регулиране в сектора от страна на държавата. Ако вземем за пример закона за градушките – първоначално идеята беше такса да плащат земеделските производители, застрахователите – да отделят под процент годишно от премийната печалба. Застрахователите не се съгласиха и затова министерството реши да увеличи ставката на фермерите от 50 на 75 стотинки за декар в един от проектите, без зад нея да стои каквато и да е отговорност от страна на държавата, в случай че някой бъде засегнат. Смятам, че ако ние трябва да плащаме за получаването на такава услуга, то би следвало да има някакви гаранции, че ще бъдем обезщетени, ако тя не се реализира. Браншовите организации биха могли да се организират и да действат по-адекватно по темата „градушки“. Да се включат и застрахователите би бил най-добрият вариант. Голямата драма за нас е, че те искат да си получат премиите, но без да носят пълната материална отговорност. Земеделието е сектор, който има най-голяма нужда от застраховане, но начинът, по който оперират застрахователните компании в България не отговаря изобщо на потребностите ни. При нас вероятността да има щети и то не винаги малки, е особено голяма – суши, порои, градушки, измръзване. Всички знаем, че земеделието е завод на открито.

- Този риск винаги съществува и няма как да бъде избегнат.
- Ако имаше реално обезщетяване от страна на застрахователите в случай на проява на природни катаклизми самите фермери щяха да искат да застраховат. Но да бъдат задължени хората да застраховат – особено в настоящия вид, в който функционира застрахователната система, по-скоро само ще усложни ситуацията. Да вземем за пример САЩ – там пролетта беше много трудна, не успяха да засеят, но на тях ще им бъдат изплатени някакви суми и ще имат доходи. Те няма да са толкова големи, колкото ако бяха прибрали реколтата, но ще ги имат. Ако при нас такова нещо се случи, всеки се справя поединично до където оцелее. Застраховането има място в сектора, но при ясни за двете страни права, отговорности и ангажименти. Държавата не бива да се намесва в този процес. Нейната роля е да създаде нормативната уредба, която да защитава интересите в еднаква степен на двете страни

- Общата селскостопанска политика все още не е структурирана, но у нас вече се работи по Националния стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него за сектор „Зърнопроизводство“?
- Моето мнение е, че е необходимо да се положат усилия за запазване поне на досегашното финансиране на ниво държава, не само на сектора. В стратегическия план би следвало да фигурират реални и изпълними цели за всички сектори. По отношение на директните плащания е добре страните да бъдат оставени сами да решат, дали да прилагат таваните и на какви нива. Смятам, че запазването на досегашната практика в България за приспадане на заплатите преди прилагане на таваните е обективна и правилна. Битува мнението, че всички получени от земеделските производители субсидии са тяхната печалба. А това изобщо не отговаря на истината. Изискванията в сектора за позеленяване с всяка година се увеличават, а това естествено ни повишава разходите. Абсурдно е от една страна да ни завишават разходите, а от другата да се иска намаляването на финансирането в сектора. Не е състоятелно твърдението на някои от страните, че в България заплатите са по-ниски и за това не ни е необходимо финансиране, по размер колкото на фермерите от Западна Европа. Нали и при нас доходите трябва да вървят нагоре, за да останат хора които да работят Не може винаги да сме обречени на ниски доходи.
Разговора води Янка Апостолова

Цветан Лилов, зърнопроизводител от с. Вирове, Монтанско: Голямата любов на стопанина? Земята, разбира се!

България очаква поредната добра година за зърнените ресурси. Прогнозните данни сочат, че добивите  от жито може да достигнат  5,6 милиона тона. Това каза министър Десислава Танева  при откриването на националната жътвена кампания в нивата на Цветан Лилов в монтанското село Вирове.
Нашата кореспондентка Янка Апостолова не пропусна да запише Цветан Лилов.
Цветан Лилов се  захванал със земеделие още през 1990 година.  Веднага след промените пред него изобщо не стоял въпросът, с какво да се заеме. Любовта към земята му е вродена,  закърмен е с нея, тя е съвсем естествена. И до днес посвещава цялото си време на масивите. Работи около 7000 декара ниви в землището на Вирове. Той е кореняк и никога не искал сериозно да напусне родния край.  Сее традиционните култури пшеница, царевица и слънчоглед – това „издържа“ земята в района.

- Прадядо ми, дядо ми, баща ми – всичките са били земеделци. Та нямаше как аз да започна нещо друго, освен зърнопроизводство. Но е истина е, че без него просто не мога. Винаги това съм искал да правя, да усетя мириса на разораната пръст, да виждам как от едно зрънце расте клас, пълен с много-много зрънца. Има ли нещо по-хубаво от това? Гледаш, как се „ражда“ хлябът и знаеш, че в това тайнство има и твоя заслуга.
Стопанството на Лилов е отлично. Базата е оборудвана, техниката е нова и модерна. Тя стига за обработката на 20 хиляди декара масиви.
- Земята „се свърши“. Когато през 1990 година започнах сам да обработвам нивите, имаше толкова пустеещи – едва ли не докъдето поглед стига.  Имаше колкото ти душа тегли. А сега желаещи има, но ниви няма. Стартирах с три булгара. Сега ситуацията е коренно различна.  Тракторите, комбайните, прикачният инвентар – най-съвременни са.
Цветан сам кара повечето си машини. Оре, сее, жъне и това изобщо не представлява трудност за него. Дори напротив, радва го, че сам може да прибере реколтата, да се погрижи за земята така, че да остане и за поколенията след нас.

- Обичам жътвата, доста блокове сам жъна. Това е такова удоволствие. И като гледам, това лято ще получа поне 500 килограма зърно от декар. А това хич не е зле за година като тази.
 Все още цената на есенниците не го интересува. Дори казва, че няма представа как се движи и дори не би могъл да направи сравнение – предишни кампании.
- Имам къде да съхранявам реколтата, прибирам я и по-късно продавам. Чакам да се нормализират цените. А прекупвачи редовно обикалят и използват момента -  който няма никаква възможност, продава на ниски цени.
Лилов е създал базата си и я оборудвал със съдействието на банките, теглил заеми, изплащал и отново. Не разчита на проекти. Смята, че прекалено много бюрокрация има около изработката и кандидатстването.  Освен това няма гаранции, че ще бъде одобрен и ще има финансиране, споделя той.

- Винаги при нужда вземам кредит, така работя аз и съм доволен от този начин. Веднъж опитах с проект, тръгнах по консултанти, но не беше особено успешен. А с банката е чисто – вземам пари, после  ги връщам. Успявам.

Цветан дава хляб на пет човка, но уточнява, че е само на този етап. Засега среща трудности с квалифицираните кадри, които изобщо не достигат. При него не идват млади хора да търсят работа. Дори да даде шанс на някого, той не е много впечатлен, опитва се да кръшка, не издържа на полето, където му се струва адски горещо или доста студено. А по време на кампания в нивата трябва да са от изгрев слънце до появата на  звездите.

- Аз съм на 63 години и смятам, че тази работа не е толкова трудна и тежка. По 10-12 часа съм на комбайна, но сега стоя пред вас, нали. Значи и те биха могли, ако искат. Но явно нямат желание.
Лилов отново тръгва към комбайна. Трябва да прибере житото, докато не е започнал дъждът. На небето има достатъчно облаци и ако завали, после три дни няма да  влезе в нивата.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

EС спира вноса на канадски пресни плодове

EС спира вноса на канадски пресни плодове

Петък, 23 Август 2019

EС  спира вноса на канадски  пресни плодове, считано от 1 септември, тъй като въвежда...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Ветеринарни експерти от Германия извършват епизоотично проучване в индустриалните ферми

Ветеринарни експерти от Германия извършват епизоотично проучване в индустриалните ферми

Четвъртък, 22 Август 2019

Ветеринарни експерти от Германия пристигнаха у нас за извършване на епизоотично проучване в засегнатите...

Компании, Събития, Анализи

Институтът по лозарство и винарство в Плевен показа 29 десертни и 8 винени сорта грозде

Петък, 23 Август 2019

Институтът по лозарство и винарство в Плевен  показа изложба от 37 образци - 29...

Реколта, Пазари, Цени

Институтът по лозарство и винарство в Плевен показа 29 десертни и 8 винени сорта грозде

Институтът по лозарство и винарство в Плевен показа 29 десертни и 8 винени сорта грозде

Петък, 23 Август 2019

Институтът по лозарство и винарство в Плевен  показа изложба от 37 образци - 29...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Над 1 милиард лева са инвестициите на „Дънди Прешъс Металс”

Над 1 милиард лева са инвестициите на „Дънди Прешъс Металс”

Петък, 23 Август 2019

Благоустрояването на градовете и привличането на повече инвеститори у нас - върху тези два...

Иновации, Обучение, Агросвят

Обмяна на опит и добри практики в Трабзон, Турция

Обмяна на опит и добри практики в Трабзон, Турция

Четвъртък, 22 Август 2019

Делегация от Българска търговско-промишлена палата участва в посещение в Трабзон, Турция, което се осъществява...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.