Голямата драма в земеделието е неадекватното застраховане

Мнението е на Ивияна Митова, финансистът на зърнопроизводствената фирма „Агроелит“. Дружеството е едно от водещите в селскостопанския сектор у нас, създадено е в началото на 90-те години на миналия век. С нея говорим основно за проблемите в селското стопанство, които са доста и от различно естество.

- Селскостопанската година не беше особено благосклонна към есенниците – сушата през есента бе последвана от порои и градушки през пролетта. Есента, зимата и пролетта изненадаха с аномалии. Как се отрази това на реколтата при вас?
- Природата не пожали земеделските производители. Добивите ни сега са по-лоши от миналогодишните, а тогава реколтата също не беше кой знае колко добра – беше далеч от идеалната. Капризите на времето ни създадоха доста трудности. По-тежка беше жътвата, „благодарение“ на климатичните особености. Но се справихме. За пролетниците е все още рано да се правят сметки, но за сега реколтата е по- обнадеждаваща от есениците.

- Оскъпи ли се производството и доколко негативно се отразява това на фирмата ви в частност и като цяло на сектора?
- Безспорно се оскъпи, заради по-малкото прибрана продукция. Ние разходите така или иначе вече сме ги направили. Инвестирахме необходимите средства – за семена, препарати, обработки. Поскъпна горивото. Да не пропускаме и увеличаването на заплатите. Повишиха се производствените разходи безспорно и това няма как да не се отрази на бранша негативно. Да не забравяме, че има райони, в които стопаните прибират и значително по-малко зърно – с 20-30 на сто по-ниски добиви. Тоест разходите надвишават приходите. Стопанската година е проблемна за всички, но в този бранш е така.

- Имате ли пропаднали или унищожени площи от сушата, градушките и пороите?
- Да, за съжаление имахме проблеми през пролетта, но те не бяха много. Има едно изискване, според което трябва 100 процента да са пропаднали площите, за да получим обезщетение, при 50, 60 и дори 80 на сто поражения няма плащане.

- А какво е качеството на тазгодишната пшеницата, ще има ли за износ?
- При нас е много смесено, не е от най-добрите. Миналата година имахме по-добри жита. Но определено има зърно с добро качество. Същото важи и за добивите – там, където са паднали дъждове през есента, реколтата е добра. Зависи от района, при нас това позволи природата. В национален мащаб зърнената реколта е по-слаба от тази през миналата година. Есенниците най-силно пострадаха от лошото време. Но съм убедена, че зърно за износ ще има.

- Може ли да бъде „диктувана“ цената й на нашия пазар от големите производители на изток и на запад?
- Определно да! Ние сме отворен пазар и винаги сме зависими от това какво се случва при големите страни-производители в бранша. Предполагам, че едва ли ще има сериозен внос на високопротеинови пшеници. Имаме достатъчно хлебно зърно, а и количествата, които консумираме, не са чак толкова големи. Със сигурност през първата половина на пазарната година собственото производство ще задоволи нуждите на страната. Би могъл да се наложи внос, но едва през втората половина на пазарната година.

- Има ли пазар и цена за азотфиксиращите култури?
- Ако са в малки количества, може да се реализират на добри цени. Но най-разпространената от тях – соята, трудно може да се произвеждат у нас, нямаме подходящия климат. За нахута търсене има, но през миналата година производството беше голямо и цената му падна значително. Той стана нерантабилен.

- Тол таксите са сред горещите теми за сектора, може ли да бъде намерена златната среда за тях? Кои са нерешените проблеми в сектора?
- Трябва да бъдат въведени адекватни такси, защото за километър 60 стотинки е просто абсурдно. Говори се за тол такси за пътищата втори и трети клас. Пари за ремонти на шосейната мрежа са необходими безспорно, но не за сметка на ръба на оцеляването на някого и не на гърба на сектора. Наложителна е ставката да бъде поносима за всички. Плащаме бели петна и пътища, но често се случва, да ни отказват трасирането на тези пътища, а това е нелепо. Проблем има с кадастъра. Оставям на страна факта, че услугите там поскъпнаха многократно. Но половината информация изобщо не фигурира в системата, а тя е важна за нас, примерно за собственост на имоти и т.н. Все по-остро се чувства липсата на работна ръка. У нас не се полагат достатъчни усилия за улесняване „вноса“ на работници – има места, където хората нямат нищо против да пристигнат тук и да се трудят. Нужно е да се облекчат процедурите, защото земеделието не е единственият сектор с недостиг на работници. А без тях няма как да се развива икономиката, да се постигне растеж, да се покачва стандартът на живота. Смятам, че трябва да либерализираме трудовия си пазар. Не казвам, че трябва да е нерегламентирано, но не и да е както в момента – свързано с многобройни административни пречки .

- Може ли селскостопанският сектор да стане привлекателен и за младите хора?
- Земеделието е много разнообразно.В зърнопроизводството автоматизацията и механизацията са на много високо равнище, в сектора по-лесно се намират желаещи да работят. Но там където се изисква повече ръчен труд, вече е проблем и пак опираме до вноса на работници.

- Нужно ли е и може ли да се подобри финансирането в земеделието от страна на държавата?
- Нужно е да се намалят опитите за намеса и регулиране в сектора от страна на държавата. Ако вземем за пример закона за градушките – първоначално идеята беше такса да плащат земеделските производители, застрахователите – да отделят под процент годишно от премийната печалба. Застрахователите не се съгласиха и затова министерството реши да увеличи ставката на фермерите от 50 на 75 стотинки за декар в един от проектите, без зад нея да стои каквато и да е отговорност от страна на държавата, в случай че някой бъде засегнат. Смятам, че ако ние трябва да плащаме за получаването на такава услуга, то би следвало да има някакви гаранции, че ще бъдем обезщетени, ако тя не се реализира. Браншовите организации биха могли да се организират и да действат по-адекватно по темата „градушки“. Да се включат и застрахователите би бил най-добрият вариант. Голямата драма за нас е, че те искат да си получат премиите, но без да носят пълната материална отговорност. Земеделието е сектор, който има най-голяма нужда от застраховане, но начинът, по който оперират застрахователните компании в България не отговаря изобщо на потребностите ни. При нас вероятността да има щети и то не винаги малки, е особено голяма – суши, порои, градушки, измръзване. Всички знаем, че земеделието е завод на открито.

- Този риск винаги съществува и няма как да бъде избегнат.
- Ако имаше реално обезщетяване от страна на застрахователите в случай на проява на природни катаклизми самите фермери щяха да искат да застраховат. Но да бъдат задължени хората да застраховат – особено в настоящия вид, в който функционира застрахователната система, по-скоро само ще усложни ситуацията. Да вземем за пример САЩ – там пролетта беше много трудна, не успяха да засеят, но на тях ще им бъдат изплатени някакви суми и ще имат доходи. Те няма да са толкова големи, колкото ако бяха прибрали реколтата, но ще ги имат. Ако при нас такова нещо се случи, всеки се справя поединично до където оцелее. Застраховането има място в сектора, но при ясни за двете страни права, отговорности и ангажименти. Държавата не бива да се намесва в този процес. Нейната роля е да създаде нормативната уредба, която да защитава интересите в еднаква степен на двете страни

- Общата селскостопанска политика все още не е структурирана, но у нас вече се работи по Националния стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него за сектор „Зърнопроизводство“?
- Моето мнение е, че е необходимо да се положат усилия за запазване поне на досегашното финансиране на ниво държава, не само на сектора. В стратегическия план би следвало да фигурират реални и изпълними цели за всички сектори. По отношение на директните плащания е добре страните да бъдат оставени сами да решат, дали да прилагат таваните и на какви нива. Смятам, че запазването на досегашната практика в България за приспадане на заплатите преди прилагане на таваните е обективна и правилна. Битува мнението, че всички получени от земеделските производители субсидии са тяхната печалба. А това изобщо не отговаря на истината. Изискванията в сектора за позеленяване с всяка година се увеличават, а това естествено ни повишава разходите. Абсурдно е от една страна да ни завишават разходите, а от другата да се иска намаляването на финансирането в сектора. Не е състоятелно твърдението на някои от страните, че в България заплатите са по-ниски и за това не ни е необходимо финансиране, по размер колкото на фермерите от Западна Европа. Нали и при нас доходите трябва да вървят нагоре, за да останат хора които да работят Не може винаги да сме обречени на ниски доходи.
Разговора води Янка Апостолова

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Премиерът Борисов се срещна с европейския комисар Мария Габриел

Премиерът Борисов се срещна с европейския комисар Мария Габриел

Петък, 06 Декември 2019

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с европейския комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Определени са ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г.

Определени са ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г.

Четвъртък, 28 Ноември 2019

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките...

Компании, Събития, Анализи

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров

Петък, 06 Декември 2019

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров. В...

Реколта, Пазари, Цени

Китай ще отмени тарифите за внос на някои доставки на соя и на свинско месо от Съединените щати

Китай ще отмени тарифите за внос на някои доставки на соя и на свинско месо от Съединените щати

Петък, 06 Декември 2019

Китай ще отмени тарифите за внос на някои доставки на соя и на свинско...

Иновации, Обучение, Агросвят

Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2020 година

Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2020 година

Четвъртък, 05 Декември 2019

Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.