Интервенцията „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г., ще бъде приложена за първи път в рамките на Кампания 2026. Това става възможно с публикуването на Наредба № 4 за прилагането й в „Държавен вестник“, бр. 92 от 2025 г.  Определеният  бюджет е с общ размер 65 млн. евро. Предвидена е възможност за прилагане на критерии за оценка и подбор на заявления за подпомагане, ако подадените заявления надвишават бюджета на интервенцията. 

Интервенцията има за цел да насърчи земеделските стопани да прилагат устойчиви методи на почвообработка, които намаляват ерозията, повишават плодородието и подпомагат опазването на почвените ресурси. Заявленията за подпомагане по нея аналогично на другите агроекологични интервенции ще се подават в Държавен фонд „Земеделие“, въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните,  като част от единното заявление.

Наредбата урежда редът и начинът на представяне на финансовата помощ, както и условията и изискванията към кандидатите и площите при спазване на доброволните многогодишни ангажименти.

Интервенцията дава възможност за насърчаване на дейности, които имат потенциал да постигнат баланс при употреба на азотосъдържащи торове при осъществяването на селскостопанска дейност. Например спазване на общи и специфични правила при ротация на културите в стопанството и на площите на земеделските парцели, както и прилагане на балансирано торене, въз основа на почвени проби и анализ на почвата. Пробовземането за всеки земеделски парцел и анализът на почвата следва да включва най-малко информация за киселинност (рН), азот (mg/kg), фосфор и калий, и да бъде извършен от лаборатории, вписани в публичния регистър на акредитираните ООС на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Почвените проби трябва да бъдат взети преди засяване на едногодишната земеделска култура, но не по-рано от 1 август на текущата година и не по-късно от 15 май на годината на подаване на заявление за подпомагане. Почвените проби за земеделски парцели, на които сеитбата на есенни едногодишни култури е извършена преди влизане в сила на наредбата, могат да бъдат взети до 30.11.2025 г.  Предвидени са възможности за намалени почвени обработки и осигуряване на покривка през цялата година, както и намалена употреба на минерални торове (редуциране с 20 % на употребеното количество минерален азот). В периода на изпълнение на ангажимента земеделският стопанин ежегодно осигурява на всеки парцел не по-малко от три внасяния на следните категории продукти:  оборски тор; и/или органични почвени подобрители; и/или; микробиални торове; и/или  биологично активни вещества. Продуктите трябва да са вписани към началото на стопанската година в информационната база данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), достъпна на следния интернет адрес: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/registers/Izvadka_ot_registyra_na_torove

С пълния текст на наредбата може да се запознаете тук: https://www.sp2023.bg/index.php/bg/naredbi

От 3 ноември до 25 ноември 2025 г. земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”.

Бюджетът на държавната помощ за 2025 г. е  10 000 000 лв. Тя има за цел да ограничи максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните насаждения (семкови и костилкови овощни видове, ягоди, малини и маслодайна роза).

Припомняме, че помощта се предоставя на два етапа – пролетен и есенен. Средствата, които се предоставят сега, за втория етап, покриват част от разходите на овощарите, направени за растително-защитни продукти, които се използват през есента. Те се прилагат в периода на масов листопад и гниене на листата. При него стопаните получават до 140 лв. на хектар с ДДС за закупени продукти за борба с вредителите.

За пролетния етап бяха изплатени близо 6,5 млн. лв. през месец май и юни 2025 г.

Средствата се изплащат само за продукти за растителна защита, закупени от лица, които са търговци по смисъла на Търговският закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, на основание чл.91, ал.1 от Закона за защита на растенията и са вписани в публичния регистър на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), на основание чл. 6, ал. 1, т. 4  от Закона за защита на растенията.   

Заявления за кандидатстване по помощта се приемат в областните дирекции на ДФЗ. Стопаните трябва да отчетат направените разходи и да представят документи за закупените и приложени продукти за растителна защита при подаване на заявленията или не по-късно от 25 ноември 2025 г.

 До 20 декември Държавен фонд „Земеделие“ ще изплати финансовата помощ по схемата.

Указанията за прилагане на държавната помощ са публикувани на сайта на ДФЗ.

31 октомври 2025 г.                                                               ДФ „Земеделие“

Това каза за медиите  Фабио Ричи, заместник-генерален директор на FEDERUNACOMA – Италианската федерация на производителите на земеделска техника.по време на Осмото издание на Agrilevante – Международното изложение за машини, инсталации и технологии за веригите за доставки в селското стопанство и животновъдството, което се проведе от 9 до 12 октомври 2025 г. в Изложбения център в Бари, Италия

Смятаме, че през 2025 г. ще отбележим лек спад в производството, но това е следствие от общата световна ситуация – геополитическите конфликти, икономическата несигурност и по-ниските цени на земеделските стоки. Въпреки това, очакваме през 2026 г. пазарът да направи обрат и да започне нов растеж. Перспективите са положителни, особено за земеделската техника, тъй като тя е капиталов актив за фермерите. Те трябва да инвестират в нови технологии, за да отговорят на нарастващото глобално търсене на храни и аграрни продукти, каза Фабио Ричи.

Основните тенденции са свързани с прилагането на нови и усъвършенствани технологии – прецизно земеделие, дигитализация и автоматизация. Все по-често говорим за машини, свързани помежду си, роботизация и изкуствен интелект.
Тези технологии намират приложение в сензорите, компютрите и машините, а също така подпомагат нови агрономически практики – директна сеитба, сеитбообращение, интегрирана борба с вредителите и интеграция между растениевъдството и животновъдството.
Всичко това е нужно, за да опазим природните ресурси – почвата, водата и тяхното плодородие, като ограничим деградацията, заключи заместник-генералният директор на FEDERUNACOMA .

FederUnacoma участва в конференцията в Комо, посветена на икономическите отношения между Европейския съюз, Канада, Мексико и Съединените щати. Техническото сътрудничество е възможно чрез по-голяма отвореност на пазара. Цифровите технологии са от решаващо значение за справяне с предизвикателствата на селското стопанство и околната среда.

„Техническото и научното сътрудничество между Европа и Северна Америка не може да се развива, освен ако не започнем с признаването на наличието на демографска и екологична извънредна ситуация, която трябва да бъде решена незабавно, в съответствие с препоръките на научната общност и международните институции“. Това бяха думите, с които президентът на FederUnacoma Мариатереза Маскио поздрави Северноамериканско-ЕС конференцията по селско стопанство, чието 41-во издание беше открито тази сутрин в Комо. „Техническото и научно сътрудничество между Европа и Северна Америка“, добави президентът на FederUnacoma, „не може да съществува, освен ако пазарите също не са напълно отворени. Развитието на висококачествен селскостопански модел, като отговор на конкуренцията на селскостопанските и агромеханичните пазари от развиващите се икономики, изисква търговията да бъде насърчавана, а не възпрепятствана от протекционизъм и митнически политики, които вместо да интегрират нашите системи, ги дистанцират“.