Девет милиона еврофермери хранят Европейския съюз и много страни извън него

В края на май 35 журналисти от различни страни на Европейския съюз участваха в аграрен семинар в Брюксел. Организатор - службата за връзка с медиите на Генералната дирекция за селското стопанство и развитието на селските региони към Европейската комисия. Встъпителната презентация беше на ръководителя на дирекцията Волфганг Бурчер.

 9 милиона души, работещи в европейското селско стопанство, осигуряват храна не само за населението на Европейския съюз, но и за много други страни по света.

 - В своето изказване Вие споменахте една книга на германски автор, озаглавена "Устойчивата крава", в която се набляга на вредните емисии от животновъдството. Така устойчивата крава се превръща в синоним на голяма част от проблема и въпросът е как да се измери всъщност количеството емисии от говедата?

Трябва да признаем, че селското стопанство има голям принос за емисиите от парникови газове. Мисля, че в световен мащаб европейският дял от емисиите от агросектора е около един процент, а в рамките на Европейския съюз близо 13 на сто от парниковите газове идват от селското стопанство. Това означава, че трябва да опитаме да намалим парниковите газове от аграрния сектор, но в същото време трябва да сме наясно, че селското стопанство произвежда нашите хранителни продукти. И те са важни и решаващи за нас, тъй като една област, в която имаме стратегическа автономия, на която напоследък толкова се набляга, е именно продоволствието. Европа разполага с достатъчно продукти, както от растения, така и от животински произход.

Ако погледнем източниците на парниковите газове от селското стопанство, ще видим, че голяма част от тях идват от животновъдството, най-вече от говедата, при които храносмилането произвежда метан. Друга голяма част се дължи на изкуствените торове. Това са точките, на които трябва да наблегнем, за да намалим емисиите от селското стопанство.

Ние сме на мнение, че в животновъдството това може да стане чрез т.нар. фуражни добавки, които намаляват метана от храносмилането, чрез селекция на нови породи, които произвеждат по-малко парникови газове, както и чрез начина, по който отглеждаме пасищните животни. Всичко това може да помогне за намаляване на емисиите и на тези теми са посветени и нашите системи за подкрепа.

 - За да има успех този подход, е нужно да разполагаме с растения, които при храносмилането от животните произвеждат по-малко газове. И тук идва следващият въпрос – как науката да създаде нови сортове растения, без да се сблъсква с проблема ГМО?

Да, наистина това е много важен въпрос за селското стопанство. Мисля, че всички искат аграрният сектор да стане още по-устойчив, но тук имаме редица конфликти, що се отнася до целите. От една страна искаме да гарантираме доходите на фермерите, а от друга – селското стопанство да стане по-устойчиво. На пръв поглед тези две неща са несъвместими. Смятам обаче, че благодарение на изследователската дейност, на иновациите, ще сме в състояние да решим това привидно противоречие.

Когато казвам, че изкуствените торове са един от големите причинители на вредни емисии, тогава трябва да кажа също така, че с т.нар. прецизно земеделие мога да направя така, че да ползвам далеч по-малко торове и въпреки това да получавам същото количество реколта. Ако пусна дрон над нивата, мога да видя, че тук трябва да се натори малко, там трябва да се натори повече и т.н. По този начин мога да спестя голямо количество тор.

Така че науката и иновациите имат потенциала да направят селското стопанство по-устойчиво. Ние сме на мнение, че прилагането на модифицирани генни технологии също може да бъде елемент, с който селското стопанство да стане по-устойчиво. Например, защото можем да имаме растения, които се нуждаят от по-малко вода, а това е много важен фактор за бъдещето.

За европейците обаче е много важно от тези технологии да не произлиза опасност за здравето и околната среда. Затова Европейската комисия представи предложение, според което ще се приемат само такива модификации, които биха могли да се случат и в природата. За всички други генни промени, които не се срещат в природата, и занапред остават в сила строгите процедури за лицензиране. За онези промени обаче, които са възможни в природата, процедурите да бъдат по-опростени. Това, разбира се, не е единственият инструмент, с който да направим земеделието по-устойчиво, изобщо не го твърдя, но просто сме длъжни да проверим всички тези възможности.

 - В средносрочен или по-дългосрочен план Европейският съюз ще приеме нови държави – страните от Западните Балкани и евентуално Украйна. Това поставя Съюза пред големи предизвикателства, особено на фона на големите аграрни предприятия в Украйна, както и с оглед на по-скоро малките стопанства в държавите на Балканския полуостров. Вашият коментар?

Този въпрос наистина тревожи мнозина. Нека само кажа, че и в миналото на няколко пъти сме имали разширяване на Европейския съюз, като бяха приети и държави с голямо значение за селското стопанство. Спомнете си приемането на Испания, която има много силен аграрен сектор, и което постави на нокти нейните съседи, най-вече Франция. А при последните разширявания интегрирахме и други големи държави със силно селско стопанство като Полша и Румъния.

Тук възникват два въпроса. Първият е какви ще бъдат разходите за това разширение? В миналото винаги успявахме да се справим – чрез преходни разпоредби, чрез предприсъединителни мерки, както и чрез промени на нашата политика. Така бяхме в състояние да задържим плащанията на високо ниво, и това беше приемливо за всички.

Вторият въпрос е какво означава интеграцията на толкова голям производител, най-вече на растителни продукти, за стопанствата, които сега са в Европейския съюз? Тук се нуждаем от много подробен анализ на случващото се, но не бива и да забравяме, че и сега голяма част от украинското производство отива за световния пазар – след като Черно море отново е проходимо, благодарение на усилията на някои от страните по неговите брегове. Така Украйна изнася своята продукция за цял свят, а не само за Европа.  

В своята презентация по време на семинара Волфганг Бурчер изтъкна, че днес 9 милиона души, работещи в европейското селско стопанство, осигуряват храна не само за населението на Европейския съюз, но и за много други страни по света. Благодарение на техния труд Съюзът има продоволствена независимост и добър баланс между внос и износ. Предизвикателства пред сектора са и желанията на потребителите за къси вериги на доставките, за повече регионални продукти и за по-зелена аграрна система. Тези желания обаче невинаги са съвместими с реалността, при която за последните 10 години от картата на Европейския съюз са изчезнали 3 милиона предимно малки и средни ферми.

След изборите за нов Европейски парламент, Общата селскостопанска политика със сигурност ще претърпи промени. А каква ще бъде следващата - дебатите по нея вече започнаха. Чуват се гласове за спиране на директните плащания, коментира се, че когато Украйна влезе в Европейския съюз, това ще намали подкрепата за останалите европейски стопани с между 20 и 30%. Протестите на европейските фермери дадоха ясен знак, че не са съгласни да платят толкова висока цена за Зелената сделка. И Европа вече направи крачка назад. Дали тази линия ще се запази - зависи от следващия състав на Европейския парламент, от състава на Съвета и от новата Европейска комисия. Едно е ясно - ако Европа иска да остане важен играч на пазара, трябва да има силно, устойчиво и конкурентно земеделие - без излишна административна тежест за фермерите, с адекватни стимули към тяхното производство и с уважение към техния труд. Защото продоволствената сигурност е в ръцете на европейските фермери.

Ексклузивно интервю на Алеко Дянков за Агро Тв

 

 

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Парламентът преизбра Урсула фон дер Лайен за председател на Комисията

Парламентът преизбра Урсула фон дер Лайен за председател на Комисията

Четвъртък, 18 Юли 2024

С 401 гласа „за“ Европейският парламент избра Урсула фон дер Лайен за председател на...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

„Напоителни системи“ ще получат одобрение на допълнителни водни количества за напояване на земеделските площи

„Напоителни системи“ ще получат одобрение на допълнителни водни количества за напояване на земеделските площи

Вторник, 25 Юни 2024

„Напоителни системи“ ще получат одобрение на допълнителни водни количества за напояване на земеделските площи...

Компании, Събития, Анализи

Рекордна година за Innov’Space

Рекордна година за Innov’Space

Сряда, 10 Юли 2024

2024 г. е рекордна година по отношение на наградените звезди и специалните похвали „Най-добрият...

Реколта, Пазари, Цени

НАЗ стартира кампания в помощ на животновъдите от Сакар планина

НАЗ стартира кампания в помощ на животновъдите от Сакар планина

Сряда, 17 Юли 2024

Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) стартира кампания в помощ на животновъдите, засегнати от големия...

Иновации, Обучение, Агросвят

ЗАЩИТА ОТ ЗАМРЪЗВАНЕ: 2 ГРАДУСА ПОВЕЧЕ С ПАРАВАНИ ARRIGONI

ЗАЩИТА ОТ ЗАМРЪЗВАНЕ: 2 ГРАДУСА ПОВЕЧЕ С ПАРАВАНИ ARRIGONI

Сряда, 10 Април 2024

Arrigoni предлага разнообразна гама от иновативни продукти за смекчаване на ниските температури, способни да...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.