Борбата с климатичната криза изисква радикална реформа в земеделието

В навечерието на 50-ата сесия на Междуправителствения панел по изменението на климата, на който трябва да бъде одобрен  Специалният доклад за изменението на климата и земята.

Без радикална трансформация в начина, по който използваме земята, няма как да предотвратим настъпващата климатична криза. Подсекторите в земеделието допринасят за около една четвърт от глобалните емисии на парникови газове. Основният им произход е от използването на торове и гориво за обработка на почвите, опакови за пакетиране и охлаждане на готовата продукция, както и от отпадъчни и разлагащи се продукти от животновъдството.  Освен това при оран се отделя огромно количество въглероден диоксид, складиран в земята – нещо, което към момента не е включено в оценката за отделяните от сектора вредни емисии.
 
На 8 август Междуправителственият панел ще публикува своя доклад за връзката между земята и климатичните промени, който е поредният специализиран труд на глобалната научна общност, доказващ огромното въздействие на човешките дейности върху планетата. Документът ще даде препоръки за реформи в земеделските практики, които да спомогнат за ограничаване на емисиите парникови газове.
 
Добрият избор как да използваме почвите е от ключово значение за справяне с климатичната криза. Трябва да видим бърза и рязка промяна в земеделския сектор, както и сериозни съкращения на емисиите, отделяни при изгаряне на изкопаеми горива. Само така ще успеем да постигнем целта на Парижкото споразумение и да задържим покачването на глобалните температури на равнище до 1.5 °C", коментира д-р Стивън Корнелиус, главен съветник на WWF по въпросите за изменението на климата.

Над една четвърт от заложените действия за климата до 2030 г. са свързани със земята – от борба с намаляване на емисиите, предизвикани от обезлесяването и деградацията на горите, до подобряване на селскостопанските практики. Потенциалът им обаче е много по-голям. Безорното земеделие, например, може да доведе до спад на емисиите в сектора с над 50 %. В тази връзка WWF призовава държавите да приемат интегриран подход за справяне с въглеродните емисии в земеделието и подкрепя всички практики, които водят до увеличаване на почвеното благородие и опазване на биоразнообразието.
 
България също трябва да поеме своята отговорност в глобалната борба с климатичните промени. На първо място трябва да се откажем от плановете си за увеличаване използването на  дърва за огрев за локално отопление с 44 % до 2030 г. без критерии за устойчивост. Това би изправило пред сериозен риск нашите гори във времена, когато ще имаме огромна нужда от устойчиви на климатичната криза горски екосистеми. Освен това трябва постепенно да се откажем от въглищата и да увеличим дела си на ВЕИ в производството на електроенергия.
 
Окрупняването на земеделския сектор у нас, производството на монокултури и използването на повече горива и торове през последните десет години доведе до 25-процентно увеличение на емисиите от този сектор, коментира Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия" във WWF България.

Най-лошото обаче е, че нивата на хумус в българските почви отново спадат, а от там и почвеното благородие, което земеделските производители компенсират с повече торове и обработка. Така се получава порочен кръг, който унищожава биоразнообразието, причинява опустиняване на почвите и води до обезлюдяване на селските региони."
 
Моментните нива на експлоатация на земята са много високи. Обичайният бизнес модел вече не е вариант и ако не го променим, натискът върху екосистемите само ще се увеличава, предупреждават експертите на WWF.

 Стъпка в посока устойчиво управление на земята би била от решаващо значение за климата. Освен това тя би допринесла и за постигането на други обществени и природозащитни цели като ограничаване на изчезването на биоразнообразие и подсигуряване на продоволствена сигурност.

 

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

ЕС забранява употребата на хлорпирифос

ЕС забранява употребата на хлорпирифос

Събота, 14 Декември 2019

Европейската комисия обяви, че спорният пестицид хлорпирифос, свързван с проблеми в развитието у хората,...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Определени са ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г.

Определени са ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г.

Четвъртък, 28 Ноември 2019

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките...

Компании, Събития, Анализи

Меморандум между Молдова и България ще подкрепя обмен на изследователи и преподаватели

Меморандум между Молдова и България ще подкрепя обмен на изследователи и преподаватели

Неделя, 15 Декември 2019

 В ССА се състоя среща между Председателя на ССА, проф. д-р инж. Мартин Банов,...

Реколта, Пазари, Цени

Tърговските дружества изкупуват тютюн

Tърговските дружества изкупуват тютюн

Неделя, 15 Декември 2019

Tърговските дружества, с които тютюнопроизводителите имат сключени договори, ще изкупуват тютюн. Кампанията ще продължи...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Козевъди и овцевъди получиха 22 млн. лева обвързана подкрепа за Кампания 2019

Козевъди и овцевъди получиха 22 млн. лева обвързана подкрепа за Кампания 2019

Сряда, 11 Декември 2019

ДФ „Земеделие“ продължава изплащането на финансовата подкрепа на земеделските стопани за Кампания 2019. Днес...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.