Агробизнесът

Галин Велев : Безорната технология дава шанс земята да храни идните поколения

Младият земеделски производител Галин Велев стопанисва 7-8 хиляди декара земя в околностите на ямболското градче Болярово. Баща му Велко и брат му Христо имат свои дружества. Така тримата отглеждат в областта към 30 хиляди декара. Сеят традиционните зърнени култури рапица, пшеница, слънчоглед, но така също нахут, кориандър и люцерна. Галин е агроном и работата на полето всъщност е естествено продължение на образованието.

- Защо се захванахте със земеделие?
- Баща ми от 1997 г. се занимава със земеделие, тоест това беше моят пример. По онова време аз помагах както мога и каквото каже той. Бях момче за всичко - напълни този чувал, копай тук с лопата. Приеха ме в Аграрния университет и в средата на следването през 2007 г. напълно осъзнато навлязох и аз в тази сфера. Участвах във вземането на решенията, грижех се за масивите и за реколтата. Поех по пътя на земеделието. Брат ми, който е юрист, също се „хвърли“ в агробизнеса. Сега аз се занимавам с машините и производството, той движи покупките и продажбите, баща ни прави и едното, и другото. Ние сме един добър комплексен екип.

- Гледате нахут и кориандър, има ли за тях примерно бърза реализация?
- Нахутът лесно се гледа, но трудно се продава. Не успяхме да реализираме добивите от 2018 г. Пазарът у нас се срина. Засяхме и сега, той е най-студенолюбивият от семейство бобови. Ще видим, дали ще вървят продажбите. Ако отново не успеем да пласираме добивите, ще пробваме нещо друго. Житото ни вече е почти напълно продадено. За слънчогледа чакаме търговците, с които сме договорили всичко, включително цената. Нашият е за белене, искат го, но нямат големи складове. Затова разчитат на нас за съхранението.Тази година имаме биоплощи с кориандър, които също вече засяхме. Кориандър гледаме от доста години, прекъснахме за кратко, но сега подновяваме въпреки ниските цени – те вече тръгнаха нагоре, разчитаме на него.Той е важен и за сеитбооборота. Не е добре за почвата да садим едно и също, търсим култури за смяна на пшеницата и слънчогледа.

- Биоплощите не изискват ли много грижи?
- Биоплощите изискват наистина много усилия. Не се използват препарати и изкуствени торове. Нужно е много внимание, за да ги опазим. Гледахме преди години биомента, но тя е свързана с много ръчен труд. Приехме политиката, щом нещо няма как да се прибере с комбайн, да не го сеем и садим. Ние прилагаме една консервационна безорна технология, която запазва земята, влагата, връща живота в почвата.

- Не орете всички свои масиви?
- Все още не съм привлякъл за каузата баща ми, но и това ще стане. Той все още използва добре познатата у нас технология – ори, мели, яж и е скептично настроен. Но това е бъдещето. След нас идват още поколения, които също трябва да се хранят от тази земя. За безорната технология ни трябва нова, скъпоструваща техника, за малки площи е неоправдано, но ние купихме такива машини и ги използваме съвсем успешно.

- Колко земя гледате по този начин?
- Засега по този начин гледаме 2000 декара, вярвам, че ще ги увеличаваме всяка година. Започнахме да прилагаме новата технология на слаба и неплодородна земя. Има площи, в които ако средно на декар инвестираш 150 лв., може да получиш максимум 100 лева. А тази технология им вдъхва нов живот и намалява нашите инвестиции. На някои от тях отглеждаме люцерна, която не пласираме. Даваме я на хората да я косят и да я прибират. Но тя ни е абсолютно необходима за сеитбооборота.Това е един от начините да се подобри земята – като не се обработва няколко години, каквато възможност дава люцерната. Самата култура благоприятства развитието на гъбите и бактериите в почвата, убити през годините. А така е нарушено равновесието, пък люцерната е един от лесните начини за възстановяването му и подобряването на земята.

- Залагате на екоземеделие?
- Не напълно, но се стараем. Спазваме всички нови изисквания, свързани с опазването на полето. Използваме по-малко химически препарати - фунгициди и торове, почти никак инсектициди. Поне аз смятам, но имам и съмишленици, че химическите компании създадоха програми за използването на фунгицидите, инсектицидите, торовете, които съсипват земята. По-просто казано, като при хората е – ако не си болен, не пиеш антибиотик, тук би трябвало да е същото. Освен това купихме метеорологична станция – метеобод. Тя дава пълна агрометеорологична информация. Има различни сензори - за дъжд, за температура, за влажност на въздуха и на почвата, за скорост на вятъра, за атмосферното налягане. С осигурените данни по един модел, създаден от специалисти на Аграрния университет, се изчислява примерно, дали в момента има опасност от заразяването на посевите, да речем на пшеницата с ръжда. Ако при проверката се окаже, че е така, тогава пръскаме.Указанията на химическите компании са за двукратно третиране на нивите - преди да е настъпила опасността и след като стане. Много е полезен този метеобод – на нас ни спестява разходи и осигурява здраве на почвата, защото я щадим.

- Иновациите здраво са навлезли във вашето стопанство, възползвате се от тях.
- Да, използваме дори дрон. Той е на една фирма, оборудван е със специални сензори, те снимат цвета на културите и показват, от какво количество тор имат нужда до края на вегетацията. Ако половината на блока е лоша, на място се проверява, дали само почвата не е добра или културата има проблем. В случай, че е земята, няма нужда да се хвърлят г

олеми количества тор, трябва да са по-малки. Прекомерното торене вреди, нужна е правилната доза, защото иначе е отрова за почвата.

- Смятате ли да разширявате стопанството?
- По никакъв начин, през последните години намаляваме площите. Изоставяме най-отдалечените, трудно достъпни и по-лоши ниви. По-голямата част от земята е собствена, купувахме, но сега много поскъпна. Но масивите, които притежаваме, ни стигат. Изкарваме достатъчно, за да обезпечим семействата. Не ни е необходимо повече. Не съм привърженик аз на огромните латифундии.

- Разчитате ли на проекти, финансирани от оперативните програми?
- Работихме по проекти, но е прекалена бюрокрацията и отнема много време. Доста са и проверките, които също са свързани с отделянето на време, защото те продължават и след приключването на проектите. Само да поясня, че досега не са откривани при нас нередности, не са констатирани нарушения, нямаме наказания, защото спазваме всички изисквания. Но е уморително.

- Какво мислите за субсидиите, трябва ли да ги има?
- Аз не споделям мнението на някои колеги, че субсидиите не са нужни. Смятам, че са необходими и дори да се изравнят с европейските. Дразнещо е да получаваме по-малко от колегите, трудът ни е достоен колкото техния, по нищо не им отстъпваме. Трябва да сме конкурентоспособни. Защо аз да си купувам техника, втора ръка от Западна Европа? Макар че не се оплаквам – ние притежаваме достатъчно съвременни селскостопански машини, с джипиеси, автопилоти, контрол на секциите за торачки и пръскачки. Имаме две бази в Болярово и Първенец. Те са на 40 километра една от друга, напълно независими. И на двете места са разположени добре оборудвани ремонтни работилници. Зърнените складове са със зърнопочистващи машини, свързани с верижни транспортьори халетата.

- Как стои въпросът с кадрите?
- Сериозни проблеми срещаме с кадрите. Идват неподготвени хора, които не разбират, как да работят с модерните машини. Научават това-онова за една-две години, а после тръгват за чужбина. Предпочитат да берат гъби или да копаят градинки в Англия, Холандия, Германия. Много по-рядко се местят в други фирми. Но ние сме „окомплектовали“ състава, поне засега – може би трябва да чукам на дърво.

- И на финала – как минава един ваш ден?
- През зимата е доста по-лежерно. Имам време за почивка и за семейството, което някак остава на заден план в хода на кампаниите. Отделям повечко време на двете ми деца, които имат нужда от бащиното внимание. Студените месеци са и за семинари, които са изключително полезни. През другите сезони е изключително натоварено. Много напрегнато е лятото – тичане по нивите, десетки срещи и по около стотина телефонни разговора на ден. Но аз съм си избрал този път, предизвикателен е и това мотивира за следваща и следваща стъпка, за търсене на точните решения, за преодоляване на трудности, за доказване на собствените възможности. Удовлетворяващо е, когато видиш, как от зрънцето израства клас с много зърна и когато знаеш, че твоите масиви ще нахранят много хора.

Разговора води Янка Апостолова

Д-р Симеон Пантелеев: Да си върнем позициите като стъпим на традициите

България винаги е била аграрна държава, а животновъдството е заемало основен дял в икономиката ни както преди, така и сега. Колкото и да ни се иска, няма как да станем Силициева долина, да бъдем твърде промишлена страна, да развиваме супер успешно тежко машиностроене. Оттук започва разговора ни с д-р Симеон Пантелеев, управител на кравекомплекса в добричкото село Смолница.

- Защо решихте да се захванете с животновъдство?
- Аз съм ветеринарен лекар по образование и работя в този сектор повече от 25 години. Имам поглед върху бранша, зная какво беше преди демокрацията и как е в момента, как се развива след като бе тотално разрушен. България е селскостопанска държава и винаги се е изхранвала от земята. Колкото по-рано го осъзнаят политиците и почнат да мислят за аграрното производство, толкова по-бързо ще просперира страната. Производител сме на зърнени култури и в момента изнасяме зърното, вместо да го преработваме тук и принадената стойност да остава при нас. Добиваме шест пъти повече отколкото консумираме и то заминава зад граница. Заради напредналото но хау в земеделието шепа арендатори с големи и скъпи машини обработват огромни масиви. Няма лошо, но селата обезлюдяха, защото хората там няма какво да работят. Всеки занимаващ се с бизнес човек, ако го структурира правилно, ще е на печалба поне от транспорта – за износа на зърно и за вноса на мляко. Разходите му са същите като в чужбина. Страната ни разполага с всичко необходимо за развитие на животновъдството, но то не върви особено добре. У нас се внасят месо, мляко, месни и млечни продукти. Губим значителна добавена стойност. Това ме мотивира да се занимавам с млечно говедовъдство.

- Това не е особено лек бизнес, зърнопроизводителите, овощарите и зеленчукопроизводителите се разтоварват поне през зимата.
- Така е, много труден бизнес е, защото животните нямат почивен ден и не отдъхват на националните празници, не отбелязват Коледа и Нова година. Грижите за тях са денонощни. Липсват и квалифицирани кадри. По селата останаха много малко хора, предимно възрастни. Принудени сме да возим от градовете работници. Това от своя страна оскъпява производството, но е изход от ситуацията.

- Разкажете повече за вашата ферма.
- Фермата е на 6 години. Издига се на мястото на един съборен свинекомплекс край Смолница – селото е на 14 километра от Добрич, разположена е на площ от около 100 декара. Отговаря на всички европейски и международни стандарти. Тъй като знаем, че израелското ноу хау в млечното животновъдство е номер 1 в света, имаме партньори от Израел. Заедно с тях изготвихме проекта в Италия, но е осъществен тук, край Добрич. Фермата е за добив на мляко и има капацитет 1000 дойни крави и 1000 подрастващи женски животни - от малки и по-големи теленца, до незаплодени и заплодени, тоест целият цикъл на млечното говедовъдство. Всичките са черно шарено говедо, внос са от чужбина, основно от Дания. В момента добиваме средно по 38 литра на глава добитък за денонощие. Имаме и крава рекордьорка, която дава за 24 часа 72 литра мляко. Храним животните по всички правила, включително със скъпи фуражни добавки. И затова работим с „Пионер Семена България”, ползваме тяхната царевица за силаж. Сеем основно предлаганите от фирмата хибриди, защото опитахме и други, но нямаше същия ефект. Прилагаме една съвсем нова технология за съхранение на зърното, прибираме го с висока влажност, пълним го в дълги над 60 метра чували, специални машини ги обезвъздушават и така може да бъде съхранявано години наред. При прибирането се впръсква инокулант, който повишава усвояемостта. Чувалите може да бъдат оставени директно върху земята. Не са необходими складове. Съвременното високопродуктивно животновъдство е немислимо без качествен силаж. Точно от качеството на фуража зависи продуктивността на всяка ферма.

- Сами ли произвеждате необходимата царевица?
- Гледаме съвместно с няколко от арендаторите в региона масиви, защото нямаме възможност да закупим всички необходими машини за работа на полето. Те сеят, пръскат, торят, ние прибираме царевицата за силаж. Стопанисваме около 2000 декара земя. Реколтата удовлетворява нуждите на животновъдния комплекс от силаж.

- Къде пласирате млякото, срещате ли трудности?
- Млякото продаваме на мандри, за съжаление големите дават умишлено ниска цена на българските производители. Те внасят от чужбина, предимно от страни в Европейския съюз, по-нискокачествено мляко. И се питам, дали това не е държавна политика. Би трябвало Агенцията по безопасност на храните да контролира тази вътрешно общностна търговия. Ето и пример – в едно мляко, натоварено в Холандия, което пътува три дни дотук, броят на раковите соматични клетки е 200 пъти над съдържанието им в изкупеното тук, в България. Отделно се добавят консерванти, качеството му е друго Но това всъщност минава между капките. Отделно произведеното в чужбина мляко идва у нас на по-ниски цени, отколкото го купуват у дома, примерно холандците. Това би трябвало да е сигналната лампа, да ни накара да се замислим, какво точно има в него, какво е останало от него. Тук вече е ролята на българския чиновнически апарат, нали работата му е да подкрепя родното производство. На практика редовно някой нас ни проверява – инспектират се условията на труд, хигиената, прилаганите мерки по опазване на околната среда. И това може да бъде определено като подкрепа, контролът е важен, но реално ни е нужно и поне едно рамо. Субсидиите са ниски. Ние не искаме да се изравнят с тези на зърнопроизводителите, но все пак. И ако се върнем в началото на разговора, искаме принадената стойност, печалбата от зърното да остава в България - като изнасяме суровини, се превръщаме в страна от третия свят. Ако реколтата бъде преработена в краен продукт - месо мляко, колбас, луканка, кашкавал, сирене - и чак тогава той се изнесе, всички по веригата след като платят данъците си, ще развият държавата. Ще просперираме.

- Смятате ли да разширявате бизнеса?
- След като изплатим задълженията си към банките – без тях нямаше как направим такива големи инвестиции, ще мислим за разширение на бизнеса. Въпросът е, държавата да помисли за селскостопанското производство, да се създадат благоприятните условия за развитие на преработвателната промишленост, а не хората в трудоспособна възраст да търсят препитание зад граница. Имаме много земя тук, която е твърде благодатна, ражда плод, но реколтата трябва да се преработва у нас. Трябва да се превръща в българска продукция, изнасяна в чужбина. Природо-географските условия на България предполагат добро животновъдство и производство на качествени месо и мляко. На лице е голямо разнообразие на породите. От друга страна, не се използват наличните ресурси, експортираме големи количества суровини. Необходимо е това да се промени. Трябва да си върнем позициите като стъпим на традициите.

Разговора води Янка Апостолова

Иновациите – възможност за по-доброто бъдеще

Мит ли са иновациите в селското стопанство, проследяемостта на храната и цифровизацията в земеделието, подпомага ли се инвестирането в иновации и какви решения предлага докладът от Давос – това са само малка част от въпросите, на които търсим отговорите със заместник-председателя на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Галина Пейчева-Митева

-Прилагането на научните постижения в практиката не изостава ли у нас, иновациите не се ли ограничават само с новата техника, какви са наблюденията ви?
-Иновациите в сектор земеделие и хранителни системи изостават спрямо другите икономически отрасли. Има тепърва зараждащи се технологични иновации, с потенциал да доведат до бърз прогрес в устойчивостта, обхватността и ефективността на хранителните системи.
Прилагането на прецизно земеделие за оптимизиране на ресурсите и водата, развитието на генна редакция за подобряване на семената, употреба на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите, както и внедряване на алтернативни и възобновяеми източници на енергия са примери за иновации, които тепърва навлизат или ще навлизат в агросектора. Може би областта, където най-много се приближават доклади и реалност, е събирането, използването, анализирането и търговията с биг дейта ( технологиите, които позволяват на големите компании по света да предвидят следващата ни покупка, маршрут или поведение в мрежата) с цел вземане на оптимизирани бизнес решения, както също натрупване на ноу хау и анализ на риска. Блок чейн технологията (която може да записва транзакции, направени между двама потребители, по ефективен, сигурен начин) също има огромно и съвсем обозримо бъдеще в лицето на проследяемостта на произхода и безопасността на храната. С оглед на многото избухващи непрекъснато скандали – например скандалът с конското месо от 2013 г., отравянето с меламин и т. н., консуматорите ще изискват, а доставчиците ще трябва да предоставят все повече прозрачност и проследимост на храната, която консумираме. Прецизното земеделие също към момента е в зародиш в България, но започва да се прилага все по-масово, тъй като освен всичко останало, има изключително позитивен икономически ефект върху стопанствата. Важен, но малко известен факт е, че използването на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите и в момента е факт на големи площи у нас, като това е напълно частна стопанска инициатива, която не е обвързана с никакъв вид подпомагане или финансиране с европейски или национални средства. Тя е продиктувана от интереса на мениджърите на земеделски стопанства към запазване на почвеното плодородие и производство на качествена продукция с по-ниска себестойност и по-висока добавена стойност.

-   Каква е ролята и връзката между селското стопанство, Европейския съюз и държавата в прилагането на иновациите както на европейско, така и на национално и регионално равнище? Има ли роля държавата в насърчаването на иновациите в селското стопанство?
Европейският съюз и държавата може да бъдат сериозни катализатори за насърчаване внедряването на иновациите в селското стопанство. Създаването на ясна и дефинирана регулаторна рамка и комбинирането й с облекчения и стимули за тези, които внедрят и използват иновативни технологии и решения, ще предизвикат интереса на бизнеса и ще доведат до по-широкото възприемане на иновациите. Много иновации са свързани и със сериозни капиталови инвестиции, наличието на подпомагане ще е сериозен тласък и стимул за агробизнеса в посока внедряването им. В последните два програмни периода инвестирането в цифрови решения не беше изведено като национален приоритет. Към настоящия момент средствата само за инвестиции в цифрови решения и технологии за прецизно земеделие са от изключително частен характер и зависят от икономическите възможности на отделното земеделско стопанство или предприемач.

-Може ли иновациите да постигнат търсената висока ефективност в селското стопанство? Какви са заложените цели на цифровизацията в земеделието и какво е общото между доклада от Давос и националната стратегия?
- За мен като фермер е радостно, че и докладът от Давос, и националната стратегия за иновациите идентифицират нуждата от трансформация на глобалните хранителни системи и агросектора. И двата документа ясно посочват, че има силна необходимост от ускоряване на въвеждането и използването на цифровите технологии, които да подобрят качествено ефективността на производството. В националната стратегия са заложени десет основни цели: по-високи продажни цени за продукцията на земеделските стопани и производство в обем, който да задоволи търсенето; по-добро управление на риска, включително и от природни бедствия; по-високи добиви; намаляване на вредните последици от земеделието върху околната среда; намаляване на посредниците в агрохранителната верига и скъсяване на веригата на доставка; по-ефективни канали на дистрибуция на продукцията; увеличаване на ефикасността и прогнозирането; намаляване на измамите; разнообразяване на производството и незначителни разходи; подобряване условията на труд на земеделските стопани. Помощта и подкрепата на държавата и Европейския съюз са много нужни, за да направим необходимите стъпки и инвестиции, да достигнем нивата на технологизация и цифровизация, които са възможни.

- Не липсват ли на българския фермер знания за добри практики, които трябва да се прилагат съобразно местните особености, климата и състоянието на почвите?
-   Според проучване на Министерството на земеделието и храните, проведено между 258 земеделски стопанства с обща обработваема площ 601 936 декара, на въпроса „Запознати ли сте със същността на цифровото земеделие” мнозинството от анкетираните – 49 процента, отговарят, че не са запознати, 27 сто казват, че са частично запознати, 19 % са средно запознати, а едва 5 процента от респондентите определят себе си като запознати в голяма степен. Тоест, за да насърчим определен процес, той трябва да получи необходимата публичност и подкрепа.

-   На икономическия форум в Давос са коментирани иновации за усъвършенстване доставката на храни в световен мащаб. Има ли наистина такива, които биха довели до бърз прогрес в устойчивостта, обхватността и ефективността на тази сфера? Защото алтернативни източници на протеини, прилагане на технологии за анализ на храната и промяна в сроковете на годност звучат, меко казано екзотично, но пък блокчейн-системата е напълно приложима.
-   Докладът от Давос разглежда цифровизацията на земеделието на макро равнище и дава много смели и технологично-напреднали решения.Той идентифицира дванадесет трансформативни приложения на технологиите, които може да постигнат значително отражение върху хранителните системи до 2030 г. Те са разделени най-общо в три подгрупи. Първата, която е промяна на търсенето, се изразява в развитие на алтернативни източници на протеини, прилагане на технологии за анализ на храната за контрол на качеството, безопасността и проследяемостта, развитие на нутри генетика за персонално хранене. Втората подгрупа промотира връзките между звената с цел създаване на вериги с добавена стойност чрез мобилни услуги за доставка, употреба на биг дейта и напреднал анализ на застраховане и използване на блок чейн технологията за проследяване. Третата обхваща прилагането на прецизно земеделие за оптимизиране на ресурси и водата, развитието на генна редакция за подобряване на семената, употреба на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите, както и внедряване на алтернативни и възобновяеми източници на енергия. Ясно е, че форумът в Давос обикновено изпреварва националните стратегии с години и е мястото, където се събира световният икономически, мениджърски и хуманитарен елит и талант, за да даде посоката за бъдещето ни. Ние сме тези които произвеждат храната и носят отговорност към бъдещето на всички ни, ясно осъзнаваме тази отговорност и работим с визия за едно дългосрочно и устойчиво бъдеще.

Разговора води Янка Апостолова

Цветелина Николова: България може да се конкурира с най-големите световни винени брандове

Цветелина Николова е управляващ директор на винарските изби Катаржина Естейт, Белица Уайнъри, както и на дистрибуторската компания за вина и високоалкохолни напитки Платинум Брандс. Има бакалавърска степен по политология и магистърска по международни икономически отношения. Завършила е престижния международен институт OIV ( International Organization of Vine and Wine), Франция, с две дипломи: „Мениджмънт в сектора на винопроизводство и лозарство“ от университета СупАгро ( Монпелие, Франция) и „Магистър на науките по винен мениджмънт“ от OIV. Цветелина Николова бе обявена за „Млад мениджър“ на 2012 г. и е сред десетте финалисти на престижния национален конкурс „МЕНИДЖЪР НА ГОДИНАТА“ за 2015, 2016 и 2017 г. По нейна идея е издаден богато илюстрован пътеводител на българските вина и традиции в подкрепа на проект за създаването на общ национален бранд "Wines of Bulgaria". Инициатор и автор е на различни проекти, свързани с разпознаваемостта на България като производител на качествени вина у нас и по света. В навечерието на 14 февруари, когато отбелязваме Деня на лозаря, говорим с нея за виното, тенденциите в бранша, посланията и последните постижения на Катаржина Естейт.

- Госпожо Николова, Катаржина Естейт отново се представи отлично на престижно състезание. Достойно бе участието ви в най-големия конкурс за вина в Китай – China Wine and Spirits Awards, Best Value. С какви награди се върнахте от източната страна?
- Нашите вина отново завоюваха златни медали. С пълно единодушие за най-добро качество в съотношение с цената журито определи на сляпа дегустация вината 11 Harvest Cabernet Sauvignon 2016 и Encore Malbec 2017. Призът, който получиха, е двоен златен медал. Голяма гордост за Катаржина Естейт е и наградата за най-добро българско вино за Encore Malbec 2017. Високата оценка е последвана и от още два златни медала за Encore Syrah 2017 и Le Rouge 2017. Сребро беше отсъдено за Question Mark Gold 2015, а Katarzyna Reserve 2012 получи бронзов медал. Конкурсът China Wine and Spirits Awards се провежда два пъти в годината и е признат за най-влиятелният и определящ потребителското мнение форум.

- Вие сте начело на една от най-награждаваните наши изби. Как толкова дълго държите палмата на първенството и сте на гребена на вълната?
- Това е съвкупност от твърде много неща. Лесно е, когато имаш визия, посока, определени цели, стратегии, които следваш и знаеш къде искаш да отидеш. Когато си наясно, с кои международни брандове искаш да се състезаваш, за да може да си част от тях на международната сцена. Разбира се, необходимо е постоянство в качеството на продукта. Тогава нещата се случват. Но искам дебело да подчертая, че това няма как да стане без стабилния екип, който стои в основата на цялата компания. Екипът е изключително важен. Знаем къде искаме да отидем и вървим, като следваме световните тенденции.

- Какви са последните тенденции във винарството?
- При белите вина се търси повече совиньон блан, но това е по-скоро вид мода и смятам, че до две години шардонето отново ще е по-предпочитаното. При розето се наблюдава повишаване на продажбите, все по-търсено е. Много хора вече пият през зимата бяло вино и розе, а преди не беше така. Същото важи за червеното – увеличава се броя на хората, които го консумират и през лятото. В червените вина интересни и за българите, и за чужденците са местните български сортове, те предлагат по-различно усещане и концепция, добре са приети и зад граница. Купажните вина не са толкова търсени, а преди години беше обратното. Но ситуацията се променя приблизително през пет години. Стараем се да следим тенденциите и да не изоставаме.

- Може ли да се говори за мода във виното?
- Да, може, много хора – основно от бранша, няма да приемат такова твърдение, но това е истината. Във виното, както и във всичко останало има мода.

- Трудно ли се налагат нови марки у нас?
- Нови марки се налагат доста трудно, но трябва да отговорим на търсенето на пазара. Почти всеки сезон правим нови вина, нови брандове. Нямаме неуспешна марка досега, която да не е приета бързо. Важно е да се познава и пазара, защото е специфичен.

- Има ли кауза, която да обедини българските винопроизводители, може ли да излязат с общ винен бранд?
- Това е идея, върху която доста работя, моя цел и посока, в която се опитвам да вървя. Не е лесно, но мисля, че по-реално е избите да се обединят по региони, а след това да последва голямото обединение и по-активните да излязат с общ бранд. Вероятно не всички ще са съгласни, но важното е, че има насока и цел. Все повече от нас разбират, че ще успеем когато сме заедно. На мен ми е ясно, че на големия пазар няма как да продаваме само вино на Катаржина. Затова са нужни колегите от другите изби. Добре е да сме повече и да предлагаме разнообразие, да налагаме българското. Въпреки че всичко става бавно, аз съм оптимист.

- Страната ни конкурира ли се с големите винопроизводители, възможно ли е това?
Със сигурност е възможно, защото страната ни е уникална. Невероятно добро съчетание имаме на климата и почвите, освен това много инвестиции са направени в бранша. Произвеждаме отлични вина с добра визия. България може да се конкурира с най-големите световни брандове. Най-важното е да има постоянство в качеството и производителите да имат собствени лозя. Разбира се, това се доказва с участието в големите световни конкурси. Най-лесно и най-бързо виждаме резултатите по този начин. Когато нашите мостри се оценяват все по-добре, това означава постоянство в качеството, доказателство е, че следваме световните тенденции, имаме определен стил, към който се придържаме и ни оценяват заслужено.

- Вие колко лозя гледате?
- Имаме 7500 декара в района на Свиленград. Една част са до село Мезек, другите са на няколко километра. От около седем години имаме и 800 декара биолозя. При тях прилагаме единствено традиционните методи, не използваме никакви конвенционални препарати и пестициди, а само биопрепарати. Съдовете ни също са сертифицирани с био сертификат. Биолозето се гледа трудно и винаги има много рискове. Ние засега се справяме. Миналата година пуснахме серия биовина „Callisto”, която е много успешна и добре приета от хората. Българският потребител всъщност все още не се интересува много от био вина, налагаме ги по-скоро като нова марка. Когато клиентът забележи че е био, това се превръща допълнителен плюс - за разлика от много европейски страни като Франция и Германия, например. Там биопроизводството е на първо място. Много държат на него и хората го търсят.

- Какво ново и интересно се случва с Катаржина Естейт?
- Пуснахме няколко бели вина и розета, но работим и върху още нови бели. Новите червени ще представим в края на годината. Следваме последните наши насоки – развитието на биовината, работа повече в лозята и по-големи инвестиции в тях. Когато имаме висококачествено лозе, получаваме отлично грозде и произвеждаме добро и качествено вино.

- Има ли вече създадена винена култура в България?
- От 2003 година, откакто сме на пазара, работим ежедневно в тази посока.. И смело мога да твърдя, че тя се повишава с всяка изминала година. Последните две-три години винената култура расте с бързи темпове. Все повече българи пият вино и търсят информация за него.

- А винен туризъм у нас ?
- Вече са поставени основите на този бизнес и той се развива все по-добре през последните години. Има много голям потенциал, има накъде да върви. Убедена съм, че в следващите пет години ще се развива все по-добре и Катаржина Естейт ще е неотменна част от него. Имаме идея да направим много красиви неща, работим в тази посока и когато сме готови, ще обявим официално. Нужно е, трябва усилено да работим, за да популяризираме България като част от световните винени дестинации.

- Дали българското вино може да отправи послание към света?
- Да, определено може и работим много за идеята – тук сме, има ни, заслужаваме. Имам няколко проекта, свързани с повишаване имиджа на България като страна, силна във винопроизводството - имаме всички качества и дадености. Трябва гордо и смело да вървим напред и да покажем на света, че сме на винената карта. Нашата цел е да привлечем все повече чужденци - да посетят България, да видят богатствата й, да се отбият в нашите изби, да дегустират нашите вина. От многобройните си срещи съм установила, че чужденците променят мнението си тотално, когато дойдат у нас и опитат българско вино – дотогава просто не знаят много за родното производство, а след това стават негови горещи почитатели. Оценяват нашите вина и разбират, че те твърде успешно може да конкурират френските, италианските, калифорнийските брандове.
Разговора води Янка Апостолова

Даниела Димитрова : Мисията да правиш земеделие от и за бъдещето

Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед – това е накратко нейната визитка. А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път?

- Госпожо Димитрова, защо решихте да се захванете със земеделие?
- Така съм възпитана, с това съм закърмена. Баща ми навремето работеше в селскостопанския сектор, продължи и след промените и аз винаги съм имала пред себе този пример. Завърших право, бях в чужбина, но той ме убеди, че моето място е тук, в родния край и през 2002 година се върнах. Тогава се „влях” в семейния бизнес. По онова време татко работеше сам, с двама администратори. Започнах с практиката – директно на полето. После се захванах с управлението на дружеството. Сега аз основно движа дейностите, но той помага, напътства, консултира.

- Как решихте, че ще развивате екологично земеделие?
- Искам пак да уточня, че правим не био-, а екологично земеделие. Икономическата част на всеки вид дейност е ясна, работата е насочена към по-добрите резултати, към оцеляването и развитието, опитът осигурява нови възможности. Но трябва да си даваме сметка, как работим и да внедряваме екологични технологии. Моят мироглед е, че ми пука какво правим с природата и какво оставяме за поколенията. Това беше основната причина, поради която се насочихме към екологичното земеделие.