Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:Европа е на финалната права в преговорите за новата ОСП

По седем теми протичат обсъжданията, като първата е едно по-засилено изискване - т.нар. зелени изисквания, свързани с опазване на околната среда от страна на всеки земеделски стопанин, и ако не ги спази, той не може да си получи субсидията на декар, което е нещо ново". Това коментира  Светлана Боянова,директор на Института за агростратегии и иновации.

Боянова съобщи, че португалското председателство на ЕС е публикувало в петък документ, в който са показани темите, по които има съгласие и по които още трябва да се търси компромис. Както и че председателството има амбицията през май да се финализират нещата.

През 2018 г. Еврокомисията  е дала своето виждане как трябва да изглежда ОСП, след това Европейският съвет е решил през юли 2020 г. какви да бъдат парите,  а през октомври същата година Съветът на министрите каза какво иска да види в регламента. След това Европарламентът прие своята позиция и през ноември започнаха т.нар. триалози. Оттогава са проведени 7 такива срещи между трите институции.След т.нар. зелени изисквания има и „екосхеми", които са също нещо ново.

Боянова подчерта, че има нов модел на прилагане на Общата селскостопанска политика . „Не вече да отговаряш на някакви изисквания, за да се получи субсидията, а накрая, когато я получиш, трябва да има някакви резултати с количествени и качествени  измерители". По сериозно разминаване между ЕП и Съвета е за т.нар. социална условност.

„ЕП иска така както задължително се спазват екологичните изисквания, земеделският стопанин да прилага цялото законодателство, свързано с трудово-осигурителни отношения и това да  бъде предпоставка и условие за получаване на субсидията за площ. ЕП иска това да е задължително, докато Съветът все още няма позиция по въпроса. Тринадесет страни членки, сред които и България, казаха, че това – като опции, които се предлагат от председателството, няма да могат да го прилагат и предлагат по друг начин да се прилага социалната условност", обясни Боянова.

Боянова съобщи, че Европарламентът предлага ново определение – „Нов фермер", който да бъде подкрепен по линия на директните плащания. ЕП предлага и специална схема по директните плащания, допълнителна, която да бъде за засилване на конкурентоспособността, като директно годишно плащане, като от Съвета още няма отговор по тази идея.

Боянова подчерта и, че „много ключова тема е намаляване на плащанията и таван на плащания".

По тази тема ЕП напълно подкрепя ЕК за деградация - в зависимост от субсидиите да получаваш намалени плащания и над 100 000 евро да си е изцяло таван. Съветът досега много настойчиво поддържа позицията това нещо да бъде доброволно, страните членки сами да преценяват, да не е задължителен таванът.

И също много ключова разлика – докато ЕК и ЕП предлагат всичките схеми да влизат в изчисляването на това намаляване и таван на плащанията, то съветът предлага това да се ограничи само до основното плащане на площ.Тя посочи, че България още няма окончателна позиция по тавана на плащанията. 

 

 

 

 

Консервационно земеделие? Минимална обработка на почвата- максимална полза за природата

 Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед.

Това е  накратко нейната визитка.

А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път? Цялото интервю  с Даниела Димитрова можете да намерите  в рубриката за конкурса „Еврофермер на годината“ . Тук  Даниела Димитрова отговаря на читателски интерес за ползата от екологосъобразната технология в земеделието.

Изпраща ни снимка от полето в землището на с.Професор Иширково, Силистренско,/ където е с баща си Йовко Димитров и човека който ги въведе в тази технология Георги Мантарлиев  /с  уговорката, че всичките 26 000 дка земя в тяхното фамилно стопанство се обработват съобразно екологичните изисквания:Екологосъобразна, устойчива технология, чрез поглъщане на въглерода в почвата. Ефективна технология, която предпазва почвата от  ерозия, предпазва водите от замърсяване, подобрява биологичното разнообразие  и биологична активност на почвата.

  „На практика използваната от нас технология е съвкупност от различни добри  земеделски практики,“ казва Димитрова и изброява:

  • Минимално увреждане на почвата, чрез намалено или никакво обработване с цел подобряване на почве­ната структура, подобряване на биоразнообразието и обогатяването й с органични вещества;
  • Оранта с обръщателен плуг отсъства напълно;
  • Директна сеитба или сеитба след минимални обработки;
  • Постоянна почвена покривка (остатъци от предходната култура или покривни култури), която предпазва почвата от ерозия, съхранява въглерода, съхранява водата, до­принася за подтискането на плевелите, всичко това спомага за биологичната активност на почвата създава се така наречената „жива почва“;
  • Разнообразни видове сеитбооборот и комбинации от култури, които насърчават почве­ните микроорганизми и възпрепятстват вредителите по растенията и плевелите;
  • Внасяне на биологични продукти в почвата, които от една страна спомагат за структурирането на почвата, разграждането на   остатъци от предходната  култура и от друга спомагат за биологична активност на почвата,  почвеното плодородие, като минерализират почвата и по този начин осигуряват храна за следващата култура;
  • Внасяне на азотофиксиращи бактерии които улавят азота от атмосферата и го дават като храна на растенията, чрез корените;
  • Намалено използване на химични азотни торове;
  • Внасяне на бактерии които отключват фосфора в почвата (в почвата има достатъчно фосфор, но от неправилни агротехнически мероприятия той бива заключен).

     Сама по себе си тази технология без дълбоки обработки, съхранява въглерода в почвата, предпазва от ерозия, пази водите от замърсяване с нитрати и фосфати, подобрява биологичната активност и биоразнообразието в нея и за да постигнем всичко това е необходимо да се използват всички споменати по-горе добри земеделски практики едновременно.

Практикуването на тази технология наричаме консервационно земеделие.

Този иновативен подход при отглеждане на зърнени и технически култури има следните добри страни:

  1. Създава ефективно, устойчиво и конкурентно земеделие, което се бори с климатичните промени;
  2. Намалява парниковите емисии в атмосферата;
  3. Намалява употребата на химични торове и пестициди;
  4. Бори се с ерозията;
  5. Подобрява биологичното разнообразие;
  6. Опазва водите от замърсяване с нитрати и фосфати;
  7. Създава биологична активност на почвата и почвено плодородие;
  8. Намалява употребата на горива, поради намалени обработки;
  9. Намалява стойността на разходите;
  10. Технология, която е напълно адаптирана към почвите и климатичните условия в България.

Стопанствата които практикуват тази технология са, както в северна така и в южна България, площите върху които се прилага са около един милион и половина декара.

Недостатъци при използване на този иновативен подход при отглеждането на зърнени и технически култури:

  1. Период на преход от конвенционално към консервационно земеделие адаптирано към опазване на околната среда и климат ;
  2. Липсват стимули за практическо разпространение иобучения по тези иновативни, ефективни, екологосъобразни технологии.
  3. Липсва нормативна уредба, която да гарантира запазването на физическите блокове, върху които се отглеждат култури по описаната технология.

 Консервационното земеделие цели стимулиране на земеделското производство като оптимизира употребата на селскостопански ресурси и като помага да се ограничи деградацията на земите чрез интегрирано управле­ние на наличната почва, води и биологични ресурси в комбинация с външни добавки.

Механичното обработ­ване се заменя от биологично смесване на почвата, чрез което микроорганизмите, корените и другата почве­на фауна поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества.

 

 

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Министър Кирил Вътев: Важно е да консолидираме агрохранителната верига от полето до масата

Министър Кирил Вътев: Важно е да консолидираме агрохранителната верига от полето до масата

Сряда, 07 Юни 2023

Целта е по-качествени и повече български храни от български суровини, каза министърът на земеделието...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Чушки, домати, патладжани: Arrigoni представя новото защитно сито Prisma® Ldf Strong

Чушки, домати, патладжани: Arrigoni представя новото защитно сито Prisma® Ldf Strong

Четвъртък, 01 Юни 2023

Революционният високотехнологичен агротекстил ще бъде представен на щанд 01.345 на изложението GreenTech в Амстердам...

Компании, Събития, Анализи

SPACE 2023 : УЧАСТИЕ НА ВИСОКО НИВО И ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ

SPACE 2023 : УЧАСТИЕ НА ВИСОКО НИВО И ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ

Четвъртък, 01 Юни 2023

SPACE 2023 ще се проведе от 12 до 14 септември в изложбения център в...

Реколта, Пазари, Цени

Открит Ден на пшеницата събра близо 200 земеделци и семенарски компании край Кубрат

Открит Ден на пшеницата събра близо 200 земеделци и семенарски компании край Кубрат

Сряда, 07 Юни 2023

Съобразявайте се с препоръките на селекционерите, разпределяйте риска и сейте сертифицирани семена, препоръча Мариела...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

ДФЗ одобри още 265 проекта по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014 -2020 г.

ДФЗ одобри още 265 проекта по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014 -2020 г.

Петък, 02 Юни 2023

Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) одобри още 265 проектни предложения по подмярка...

Иновации, Обучение, Агросвят

BASF ОТНОВО ТЪРСИ ДА НАГРАДИ СТАРТЪПИ И ИНОВАТОРИ ОТ БЪЛГАРИЯ

BASF ОТНОВО ТЪРСИ ДА НАГРАДИ СТАРТЪПИ И ИНОВАТОРИ ОТ БЪЛГАРИЯ

Сряда, 07 Юни 2023

За трета поредна година BASF организира конкурс за стартъпи и иноватори, най-добрите от които...






Конкурсът търси своите герои всеки месец

Наши партньори

Месечна агрометеорологична прогноза за месец юни 2023 г.

През първото десетдневие на юни агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво и хладно за сезона време. Прогнозираните валежи през десетдневието ще поддържат високо нивото на влагозапасите в 50 cm и 100 cm почвен слой - в по-голямата част от полските райони над 80-85% от пределната полска влагоемност (ППВ). Наличието на много добри почвени влагозапаси в началото на юни ще се отрази благоприятно на зимните житни култури, при които ще протича наливане, формиране на зърното и фаза млечна зрелост при посевите в южните и югоизточните райони на страната. През междуфазния период наливане на зърното - млечна зрелост повреди по пшеницата нанасят ларвите на вредната житна дървеница, което изисква обследване на посевите и при плътност на вредителя над прага на икономическа вредност (2 бр. ларви/m2) своевременно третиране.

След хладното време в началото на второто десетдневие се прогнозира повишение на температурите и ускоряване темповете на развитие при земеделските култури. До средата на юни при ечемика в по-голямата част от полските райони ще се наблюдава восъчна зрелост.

През повечето дни от втората половина на юни развитието на земеделските култури ще се осъществява при температури близки до климатичните норми. В началото на третото десетдневие при пшеницата ще протича масово фаза узряване.

До края на месеца част от пролетните култури ще встъпят в репродуктивни фази от развитието си: при слънчогледа ще се наблюдава начало на фаза цъфтеж, а при ранните хибриди царевица - изметляване и цъфтеж на метлицата. 

Метеорологичните условия през юни ще поддържат повишен инфекциозния фон от гъбни патогени: мани по зеленчуковите култури, късно кафяво гниене при по-късните сортове череши, струпясване и брашнеста мана по овошките,. При лозата междуфазният период цъфтеж на ресите - образуване на завръз с големина на грахово зърно е критичен за заразяване с мана. 

През месеца по-подходящи условия за провеждане на растителнозащитни пръскания  ще има през първата половина от второто и през повечето дни от третото десетдневие. 

През юни остава повишена вероятността за градушки. След градушка засегнатите овощни и зеленчукови култури трябва при първа възможност (желателно е до 48 часа след явлението) да се третират с медсъдържащи фунгициди. 

      

      Дукена Жолева

      Агрометеоролог при НИМХ

 

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.