
- Господин Работов, след 17 години работа с какви активи днес разполага ЕТ „Людмил Работов- 2002“? Кои от тях цените най-много?
- Най-ценният актив за селскостопанския производител е земята. Собствената земя ми е около 2000 декара. Общо обработвам 8500 декара земя, която основно е в землището на село Борец, община Брезово – там са 7500 декара и 1000 декара в Раковски. Почвата е доста разнообразна – имам засолени смолници, глинести почви, песъчливи почви. Залагаме култури, които оптимално понасят вида и състоянието на почвите в нашата обработваема земя. Техниката ми се състои от 4 трактора „Джон Диър“ с различна мощност, един челен товарач, с който работим основно при внасянето на торове в засетите площи. Имам собствен зърнокомбайн „CLAAS LEXION 660” закупен 2017 г. До 2016 година ползвах външни услуги и тогава реших да взема собствена машина. Дава ми спокойствие и сигурност за прибиране на продукцията.
Но машините и техниката са нищо, ако нямаш добри работници. Имам 3-ма механизатори и 2-ма пазачи. Аз помагам навсякъде и всякога, когато има нужда от още една работна ръка, най-вече при прибирането на продукцията.
- Защо избрахте зърнопроизводство, защо не овощарство или зеленчукопроизводство, които са по-традиционни за вашия регион?
- Културите, които сея са бързоликвидни и това е безспорно важен икономически довод да отглеждам точно тях. Но природата не е много благосклонна към зърнопроизводството в Южна България, сравнено с условията в Добруджа да кажем. Да, имаме традиции в отглеждането на плодове и зеленчуци в региона, но мисля, че те са по-рисков бизнес.
- Какви зърнени култури отглеждате?
- Сея около 4000 декара пшеница, 2000 дка рапица, 2000 декара слънчоглед, имам малко бобови – към 300 декара грах и около 200 декара люцерна. Тази структура на посевите е съобразена със сеитбообращението. По принцип „повторки“ на култури не правя. Например пшеница и ечемик засявам след рапица и слънчоглед. От 2016 година вкарах и бобови. Опитвах 3-4 години с леща. Оказа се нерентабилна за мен – няма пазари, няма добиви. Тази година опитвам с фуражен грах. Правя го не само с надежда за по-добра реализация, но и за да променя структурата на почвата по отношение на азот-фиксирането, което идва от бобовите растения.
- Колко продукция годишно произвеждате?
- Потенциалът за добив на пшеница в Южна България от селекциите, които познаваме и са български е около 500-600 кг. от декар. От 5-6 години масово навлизат чужди селекции пшеница с малко по-високи добиви за сметка на качеството. Моето стопанство произвежда 2000 – 2400 тона пшеница с добри хлебопекарни качества. Купувачът ми е „Кооперация Симид-1000“ в лицето на г-н Караджов, с който сме си изградили взаимно доверие и партньорство. Слънчогледа го продавам на преработвател в Брезово, фирмата е „Садина плант“. Добивите при добра година и при правилна растителна защита са между 200 и 300 килограма от декар. Всичко, което е над 200 килограма е печалба, при тези цени на слънчогледа. За 2018 година средният ми добив е 320 килограма на дка.
- Откога се занимавате с рапица?
- Гледам тази култура от 2004 година и съм един от пионерите на рапицата в България и района. През първата година постигнах добив от 350 килограма от декар. Много трудно се постига този добив в Южна България. През 2018 година имах 400 килограма среден добив, но 250 килограма са задължителни, за да има някаква печалба.
- Господин Работов, от кого се учите на агробизнес, от кого „вземате акъл“?
- Разбира се най-важен е личният опит. Опитвам и гледам да греша по-малко. Питам други колеги, които са опитвали преди мен, за да науча от тях как да реагирам при определени предизвикателства на природата и на пазара. И много ценна помощ, много знания получавам от консултантите ми от BASF, защото те са натрупали опит от цяла България, а фирмата – майка работи и има опит в целия свят. Заедно с техния екип правим мониторинг на блоковете, оглеждаме състоянието на посевите, коментираме, те дават съвети. Това ми помага да избера оптималния момент на третиране с хербициди, фунгициди и инсектициди. Работя в слънчогледа и рапицата с технологията Клиърфийлд. Върши ми чудесна работа, защото контролирам плевелите и посевите остават чисти до края на вегетацията.
- За какво спорите с консултантите?
- Най-често за цени. Оценявам, че са склонни да преговарят, оценявам, че са склонни да правят отстъпки. Дават ми съвети за времето, когато трябва да третирам посевите, за количествата препарати. Убеден съм, че хората от офиса на BASF са много компетентни и подготвени.
- Опитвате ли да „надхитрите“ природата?
- О, това не може да стане. Не можеш да излъжеш земята. Но можеш да си искрен и честен с нея – гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари. Аз обичам земята си така, както обичам семейството и децата си. Давам на земята каквото има нужда, но тя ми връща много повече. Не става дума само за добри добиви и печалба. Дава ми добър и смислен живот, носи ми удовлетворение, от това което права. Мисля, че не с всяка работа е така. Земеделието има това предимство и ми харесва да работя със земята и да се радвам на благата и плодовете на нашия труд.
- Колко струва днес Вашата фирма?
- Не съм се замислял, защото не мисля да я продавам. Иначе – да, сега ако продавам, ще бъде добре, защото фирмата ми е във върхова кондиция. Ако някой иска да купува или наема един бизнес като моя, трябва да има визия какво ново ще направи, за да стане още по- полезен и печеливш.
- Какви са годишните приходи на Вашата фирма от дейността? Как намалявате себестойността на продукцията си?
- Средно постигам между 1,5 и 2 милиона лева приходи. Фирмата е печеливша. И да уточня, печеливша, дотолкова, доколкото помагат и европейските субсидии. Макар че нашите управници са приели не достатъчно обмислен подход по отношение на облагането на европейските субсидии. Още като влязат във фирмата, ние се задължаваме с 10 процента данък върху печалбата за тези субсидии.
По отношение на себестойността: начинът да я снижим е като оптимизираме обработките и ако имаме възможност – да преминем на технология „Strip Till“. По отношение на торовете и препаратите за растителна защита – там няма кой знае какво да се направи. Опитвам се да водя интегрирана защита, която е с една идея по-добра от конвенционалната. Трябва да съкратя механизацията, като внедря многофункционални машини. Например плуговете постепенно се изместват и остават излишни в стопанството. Старая се минимално да ползвам дискова брана, имам 11-метров култиватор „Джон Диър“. Целта ми е да не уплътнявам почвата.
- Господин Работов, как се разбирате с държавата?
- Можем да се разбираме и по-добре. Политиката спрямо земеделците създава усещането сред хората, че едрият земеделец е някакъв латифундист, който получава незаслужено много пари. И че по никакъв начин не допринася за подобряването на живота в районите, в които обработва земя. Но малките общини, малките населени места се крепят на земеделието. А по-големите земеделци са тези, които помагат най-много за решаване на местните проблеми. Наравно с държавата. Земеделието не се прави само със земя. Земеделието се прави с хора и ако ги няма – земите пустеят. Значи е важно да подкрепяме местните хора според възможностите си. И го правя не само аз. Ще дам и още един довод държавата да подкрепя земеделците. Всяка година България изнася 4-5 милиона тона зърно. Това е възобновим ресурс, който се плаща. Ако изнасяме злато – добре, но то свършва в един момент. А земята е жива, докато я гледаме и се грижим за нея. Земеделието не ощетява следващите поколения.
- Освен със своя бизнес се занимавате и с делата на зърнопроизводителите в Пловдив като председател на управителния съвет на съюза. Какви са общите ви цели?
- От 2016 година съм председател и сега съм на този пост втори мандат. Съюзени сме, за да защитаваме по-добре общите си интереси и кауза. В Пловдив имаме 56 членове на съюза. Членуваме в Националната Асоциация на Зърнопроизводителите, изградена от 20 на брой регионално представени структури. Голяма част от идеите, които представяме и обсъждаме с МЗГХ и с Държавен фонд „Земеделие“ идват от нашия Пловдивски съюз. През миналата година например се борихме срещу абсурдната идея да се пререгистрират договорите – за наем или за аренда, които реално са вписани. И се преборихме: не може със задна дата да връщаме нещо, което вече е договорено между двама равноправни субекти. В момента се борим за това държавата да вдигне малко помощта за възстановяване на част от акциза за горива. Следим за предложените промени за изменение по отношение на закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Участваме активно в изграждането на бъдещия и обединяващ закон за земята. На дневен ред е законопроекта за превенция от неблагоприятни климатични събития.
И не на последно място искам да пожелая на всички земеделци преди всичко здраве и една дъждовна и плодородна година. Спорна и успешна работа на вашия екип, показващ благородното лице на земеделието в България!
Разговора води Михаил Ванчев