Павел Павлов, мениджър е на фирма „Руж-9”: Търсим по достоен начин мястото си на световния винен пазар

Павел Павлов  e икономист по образование, но знае много за лозята и виното. Научил го през годините.  Мениджър е  на „Руж-9” ООД.  В дружеството той е представител на собственика и  е ангажиран на оперативно равнище да ръководи процесите във фирмата, да развива  отношенията с клиенти и доставчици, да решава вътрешните въпроси.  Негов прерогатив е изцяло  мениджмънтът на стопанството.
 
Представете фирмата накратко, защо се захванахте с трайни насаждения?
Сравнително млади сме,  от 2014 година  работим  активно по полето. Основната част от земята е  собствена и съвсем малко е арендована. Започнахме със събирането й през 2004 г.,  тогава в екипа имахме учен. Той направи почвените анализи и ни гарантира, че тук е подходящо за отглеждане на грозде. Разбрахме, че без комасация 100 процента няма как да гледаме лозе. Сега имаме  два масива по 1000 декара, но процесът продължи  15 години. Преговаряхме с огромен брой наследници,  беше  много бавна, тежка и тромава работа. Цялата ни инициатива  е концентрирана в Хасковско и по-конкретно в землищата на няколко села около  Любимец.  Имаме вече бегъл, но набираме интензивен  опит,  в отглеждането на бадеми. Те са приблизително 1500 дка.  Да отбележа, че самите насаждения са малко, но подготвяме терена -  комасираме, дренираме, градим напояване, осигуряваме пътища. Засаждането ще е  в близко бъдеще. Лозята са засадени през 2016 и 20117 година. Тогава кандидатствахме  по мярката „Конверсия и преструктуриране”,  заменихме стопанисваните стари лозя в Пловдивско, изкоренихме ги и преместихме масивите на по-подходящо място. Сега навлизат в плододаване.

Какви сортове лози имате,  ползвахте български или посадъчен материал от чужбина?
Сортовете ни са основно с най-добро пазарно приложение. Червените са  каберне фран и каберне совиньон, мерло, сира, малбек, карменер. Белите са совиньон блан, мускат, шардоне. Нямаме засега български посадъчен материал, наши доставчици са  най-голямата пепиниера в Италия  - кооператив „Рошедо” и „Троант”, също там, частично сме купували и от други, но съвсем малко. Към български доставчик не се обърнахме, защото времето за реакция при реализацията на проектите  бе твърде малко, а нужните  обеми такива, че нямаше бълагрски производител, който да отговори на изискванията ни за необходимите количества. Трябваше да изберем някой голям – „Рошедо” произвежда и  продава около 100 милиона лози годишно,  изключително добре подготвени са технически и технологично, около 200 кооператори  в една италианска област работят за него и осигуряват нужния посадъчен материал, за да са номер 1 и да може да отговорят в кратки срокове на заявките.

Каква беше миналогодишната реколта?
Много слаба, защото единият масив  влезе в плододаване,  събрахме не повече от стотина тона. Има пазар, защото регионът, където са лозята ни,  е един от най-добрите у нас. Там почвите и климатът са възможно най-подходящите. Земята е с високо  съдържание на желязо, на слюда и гнайс, наличие на пясък,  пропускливост. Това определя  доброто  усвояване на минерали и по-нататъшното развитие на вкус,  аромат  и изобщо цялостния профил  на гроздето, което произвеждаме.  Климатът се характеризира като средиземноморски, проникващ  по долината на Марица, благоприятства развитието на тази култура. Имаме засушливо  лято, с много сдлънцегреене, сух вятър и сух въздух, които проветряват  лозята - те са на около  300 метра надморска височина  в Южен Сакар. Като  цяло благодарение на този непрекъснат въздушен дренаж не се налага да се обработват много, по-устойчиви  са на болести. Заради температурите,  които при нас са високи,  имаме по-бързо узряване. Когато белите ни сортове са готови, избите не са започнали кампанията – все пак почиват през август. Белите ни дадоха  много добър резултат. Един от големите винпроми ги винифицира в отделни съдове, без да ги смесва с  добива от други региони. Очакванията им се оправдаха. Разчитаме тази година да пласираме цялото количество бяло грозде заради показаните резултати. Естествено ще се съобразим с някои препоръки на специалистите по време на вегетацията.

Как преценявате винения пазар и пазара на грозде в България?
Пазарът на грозде е  сравнително стабилен, след  дълъг период на адаптация след турбуленцията заради  отпадането  на  Русия и Източна Европа.  Настрои се към новите потребности и вече не се чува у нас  за непродадено, а за несъбрано грозде. Родните производители имат традиционни пазари, за жалост Русия не е сред тях по политически причини,  или е  твърде слабо представена. Хубавото е, че има тренд на непрекъсната промяна в навиците на българския консуматор. Виното влезе много сериозно в заведенията за хранене. Винената култура се повиши и виното набира потенциал като основен продукт,  който  заедно с храната присъства на трапезата. Проблемите отпреди 10 години, свързани с голямото производство на домашно вино,  постепенно отшумяват и вече не са притеснителен елемент.  Държа да отбележа, че то  все още е фактор, но е отпадаща тенденция.  Не е тайна, че и най-посредственото заводско вино от грозде, защото тук-там се прави и от стафиди, е  по-добро от домашното. По време на приготвянето му се контролират редица процеси – бистрене на  гроздовата мъст, охлаждане при нужда, спиране на ферментацията и повторното й стартиране, филтриране.  Имаме интерес и насърчаваме този процес,  доколкото зависи от нас, но не мога да отрека, че покупката на грозде в чували от хората, реализира малко по-добра цена. Този сегмент на пазара е много интересен, защото дребните търговци плащат повече. Малките бутикови изби са изключително благоприятен вариант за продажба на грозде, поставят повече изисквания, но плащат по-справедлива цена.  Под  1 лев  за килограм е несправедлива, но пазарна цена.  Разходите по производството  растат, като се вземат предвид и волностите на климата. Едно лозе не е актив, а е стопанство,  което има нужда от непрекъсната грижа и развитие.

Възможно ли е у нас да се печели от лозя?
Миналата година стартирахме от изкупни цени средно 80 стотинки за килограм грозде, като бялото беше малко по-скъпо от червеното. След случая „Карнобат” цените паднаха наполовина и това  постави производителите на колене – те нямаше как да покрият разходите си.  Програмите, които подпомагат развитието на лозарството,  по никакъв начин не засягат някаква помощ, свързана с необходимата техника,  за изграждане на инфраструктура. Те позволяват монтажа на поливни системи, но не докарването на вода, а доставянето й с водоноски е скъпо. Финасиранията по програми по никакъв начин не засягат защитата от градушки, които са голям бич за сектора. Надявам се с новата наредба № 6 да успеем частично да си помагаме при застраховките срещу градушки. Има приложими решения, но не става с мрежите, защото създават проблем за машинните обработки. Нужна е мярка, по която да може да си купуваме трактори, прикачен инвентар – 4. 1. не е подходяща, защото виненото грозде  не е в  чувствителен сектор и не получаваме точки, а това не класира проектите на по-предни места.  Има  много необходими действия,  които трябва да бъдат реализирани, за да е устойчиво стопанството.  И когато казвам, че цена под лев е несправедлива, имам предвид точно това. Примерно превозът на  работниците – имаме по 80 души всеки ден,  е твърде чувствително перо разход. А тези разходи не са преки по себестойността. В  Италия гроздето е  1 евро за килограм. Затова  там  ползват най-добрата техника, плащат на  повече бригадири, които да следят ръчните процеси. Лозарството е сложно, при винените сортове следим киселини и захари и няма как да пропуснем нито един от двата параметъра, защото продукцията остава наша. Изисква специфичен подход и много познания.  И смятам, че може да се печели от лозарство, ако много добре се подбере районът, добри и устойчиви сортове с пазарно приложение, провеждане на агротехнически мероприятия навреме от добре обучен и квалифициран персонал, заместване на ръчните операции с механизирани, защита срещу своеволията на времето - градушките  връщат с две години в развитието, застраховките.  Съвкупността от всичко предполага много сериозен подход и внимание.  Това е пътят към приличната себестойност. Тоест необходимо  за устойчивостта на бранша е  цената постепенно  да премине психологическата  граница от 1 лев. После ще е далеч по-спокойно,  лозарите ще имат стимул  за бъдещи печалби, включително  да подновяват инвентара и да направят допълнителни инвестиции, да вложат повече в работата с човешките ресурси.

Имате ли проблем с кадрите?
Проблем с  работната ръка нямаме, засега. Намираме хора с дълъг опит в лозарството,  но средната им възраст е около 60 години, те не са в цветущо здраве. Съобразяваме се с този факт. Създаваме нова организация на работа. През лятото почваме много рано сутринта, за да избегнем жегите, осигуряваме вода и разхладителни напитки. Разделяме  големите на по-малки лозарски групи с  отговорници.  Към днешна дата  у нас липсва изобщо понятието майстор-лозар. Годишно от паралелки  по лозарство излизат около трийсетина души, част от тях нямат намерение да практикуват и само няколко човека започват работа, а това е крайно недостатъчно. Има глад  за специалисти. От нас се изисква да направим  бранша по-представителен и по-интересен. При нас работят трима агрономи, единият е с по-голям опит, другите са млади и сега се развиват.  Те са страхотен екип.

Как поддържате лозята?
Всеобщо е схващането, че прилагането на защитни мерки към растенията при вече появила се болест е закъсняло. Шансовете за справянето с проблема са много намалели.  Много е важно правилното прогностично управление – в Италия, примерно общините инвестират в метеостанции и плащат на агрономи да разчитат получените данни.  Издават специален ежедневен бюлетин,  в който стопаните може да проверят какви са рисковете за кабернето или мерлото. Съдържа дори препоръки за препаратите, които да се използват. При нас, ако се съберем малко повече заинтересовани гроздопроизводители и обхванем по-голяма територия с  нашите метеостанции, които на определен интервал от време прехвърлят данни в облак, ще увеличим много точността на прогнозата, която всеки от нас би получил. Може да си купим установки за противоградовите ракети и да разрушаваме градоносните облаци. Една би  ни струвала около 40 хиляди евро, но покрива територия от 800 декара. Ако от тази площ загубиш продукцията, ще дадеш тези пари няколко пъти. Въпросът е да има и малко помощ, защото декар лозе струва първоначално  6-7 хиляди лева, ако се направи както трябва и върху тази сума натрупваш още и още. За да няма нулева година, трябва много и истински грижи. Много е важно и от страна на регулаторните органи да няма неглижиране, подценяване на ситуацията, в която са лозарите у нас. Напротив, трябва да се подава ръка във всеки възможен момент, защото те се борят с ниски изкупни цени, със  своеволията на природата, предлагащи търсена и желана стока, но трудна за отглеждане, обработка, събиране,  съхранение.

Ще развивате  ли стопанството и занапред?
Вярваме в това което правим, не сме единствените в условията на конкуренция, но даваме всичко от себе си, набелязваме цели, следваме ги. Имаме амбициозен екип, правим промени,  разчитаме на иновации. Притежаваме професионална метеостанция, благодарение на която може да правим прогностични модели за необходимостта от растителна защита. Предстои съвсем скоро да въведем опитно софтуер  по управление на лозови масиви, разработка на словенска компания. Той е на английски, преведохме го, имаме голямото желание да го адаптираме към българските понятия  и да решим специфични проблеми. Използваме съвременни методи в мениджмънта, направихме  първи стъпки в системата на контрол и следене на машинните операции. Тракторите ни са  оборудвани е със специални устройства, които отчитат всичко изработено. Свързани са с компютър в офиса, където данните се свалят и обработват. Правим анализ на заетостта на техниката и на разходите, това са  новости, които  много ни помагат, без иновациите сме загубени. Внедряваме най-модерната поливна инсталация със сериозни възможности за подхранване на растенията през нея.  Преговаряме за покупка на  още земя в района, няма да сменяме мястото. Разбиращите от земеделие казват, че то трябва да е лесно. Това обаче  става, щом за мястото,  което притежаваш,  избереш най-правилната култура и не правиш компромис.  В съседство  с нашите масиви  има лозе, засадено през 2014 г. Когато започнаха дълбочинните почвообаротки  там, се натъкнаха на комплекс  къщи от тракийско време. Организираха  разкопки и  извадиха съд за вино.  Възрастта му бе датирана в Брюксел  – най-старият е, открит някъде по земята, тоест траките са брали грозде и са правили вино тук. Има дух този край, това помага и затова сме добре.  Избрали сме нелека култура, но имаме конкурентно предимство,  нямаме амбиции да преработваме грозде. Искаме да сме добър производител на винено грозде,  гарантиращ количество и качество. От тази гледна точка притежаваме потенциал и може да направим още масиви, когото сме готови. Най-важното в момента е да успеем да вземем превес, защото сега лозята са ни във фазата малки деца, оцелели са, няма да ги загубим, но как ще се развият, зависи от грижите. Не може да се отпуснем. Знаете ли, Мишел Ролан - корифей в областта на винения бизнес и световен   водещ консултант, определи през миналата година Черноморския регион и конкретно България, Румъния, Молдова  и Турция като новия винен свят. По думите му, това е звездата на хоризонта, районът  тепърва развива потенциал. Това негово изказване е ключово, отразено в  много медии и е сигнал за нас, че наистина трябва да търсим по достоен начин мястото си на световния винен пазар. Правим първи крачки, доста успешни, в тази посока. Трябва активно да работим всички заедно, за да се  да утвърдим!

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Меркел: Европейският съюз трябва да действа заедно срещу климатичните промени

Меркел: Европейският съюз трябва да действа заедно срещу климатичните промени

Неделя, 08 Декември 2019

Европейският съюз трябва да действа заедно срещу климатичните промени, ако иска да играе водеща...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Определени са ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г.

Определени са ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г.

Четвъртък, 28 Ноември 2019

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките...

Компании, Събития, Анализи

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров

Петък, 06 Декември 2019

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров. В...

Реколта, Пазари, Цени

България се намира в най-силния си период по отношение на износа

България се намира в най-силния си период по отношение на износа

Неделя, 08 Декември 2019

 България се намира в най-силния си период по отношение на износа.За януари-септември износът е...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

ДФЗ изплати близо 80 млн. лева на животновъдите за Кампания 2019

ДФЗ изплати близо 80 млн. лева на животновъдите за Кампания 2019

Петък, 06 Декември 2019

 ДФ „Земеделие“ продължи с изплащането на финансовата подкрепа на животновъдите за Кампания 2019. Преведени...

Иновации, Обучение, Агросвят

Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2020 година

Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2020 година

Четвъртък, 05 Декември 2019

Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.