От изгрев до залез на полето или къде минава пътят на успеха

Да гледаш земя и добитък е призвание за мен, смята Кръстанчо Кръстанов от Годеч. Захванал се с този нелек бизнес  още в началото на 90-те години на миналия век и така до днес.  Сега  гледа около 4500 декара земя, от които 1000 дка са пасища и ливади, 270 овце, 20 кози, 9 телета, 3 коня. Солидното стопанство иска много грижи. И макар че е завършил съобщителна техника,  Кръстанов се справя, защото земеделието и животновъдството не са му чужди. Те са в душата му. Разбира се,  огромната помощ  на  съпругата и двамата сина е факт. С Кръстанов си говорим за първите стъпки, трудното ежедневие и бъдещите възможности.

- Защо земеделие и животновъдство, господин Кръстанов. С какво ви привлече тази област от селското стопанство?
- Просто така съм отгледан и възпитан. Земеделието е поминъкът на предците ни.  Баба ми и дядо ми бяха в местното земеделско стопанство. Това работеха и ми „вляха“ тази любов към земята и към животните. Закърмиха ме с нея и тя се „врасна“ в мен. Винаги ме е теглело да вдъхна аромата на оранта, да стрия между дланите си  житните класове,  да погаля агънце. Подобна тяга при нас явно върви през поколение, защото майка ми и вуйчо ми нямаха подобни желания.

- Кога започнахте? Какво беше началото?
- Със земеделие се захванах през 1993 година, но първо през 1990-а купихме косачка. С нея обслужвах съседи, познати и така полека-лека  нещата се получиха. Мислех за бизнес и защото земята е всичко, което искам, узрях за нивите. Набавихме някаква техника, после  - през  1994 г., дойдоха овцете, а след тях и  козите. Но всичко това е много труд. Защото за земята и добитъка почивен ден няма. Те искат непрекъснато грижи. В началото беше изключително трудно – и с пласирането на продукцията, и с производството. Не винаги успявахме да приберем зърното, нямахме модерната техника.

- Да се върнем към зърнопроизводството –  то е, за да затворите цикъла или за търговия, какво сеете?
- Сеем основните  житно-зърнени култури. Имаме масиви с пшеница, ечемик,  слънчоглед,  царевица. Една част от реколтата  остава за нас, за  изхранване на животните, останалата пласираме. При зърнопроизводството няма  от 9 до 17 часа, първа и втора смяна.  Идва подходящото време и ти си на полето – ореш, култивираш, сееш, жънеш.

- Казахте, че в началото не сте имали достатъчно техника? Сега как е, успяхте ли да си набавите?
- Справихме се с помощта на еврофондовете. Кандидатствахме по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“, финансирана от Програмата за развитие на селските райони. Така си осигурихме  трактор и прикачен инвентар -  дискова брана, плуг, сеялка и мулчер  за почистване и подържане на пасища и терени. Внесохме после проект в Държавен фонд „Земеделие“,  но той остана в резервите, защото се оказа, че кошарата, която искаме да строим, не попада в необлагодетелстван район и загубихме пет точки. После пък свършиха парите. Сега имам одобрен проект към Местната инициативна група „Берковица-Годеч“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ за доставката на две  сеялки -  за пролетници и за есенници, валяк и  вана за мляко. Европейските пари са възможност, която  е хубаво да използваме. Чрез тях успяваме да модернизираме стопанствата, да ги превърнем  в съвременни  рентабилни предприятия. 
 
- Нека отделим малко време на животновъдството. Казахте, че искате да доставите вана за мляко. Какво правите добитото от овцете и козите мляко?
- Част от моите животни са под селекционен  контрол. Те са от така наречените чувствителни породи. Тяхно е бъдещето, защото така се постига висока продуктивност Дават мляко, от което продаваме в магазина – открихме го в началото на този век, останалото отива в мандрата. Понякога си оставяме за нас – за сирене. Пласментът е изцяло ангажимент на съпругата ми Вася. Тя е и качественият контрол – това е професията й. Има и стаж като лаборант в млекопреработвателни предприятия, та е на ти с всички изисквания. Но не е много лесно, въпреки че на думи така изглежда.

- А как стои при вас въпросът с работната ръка?
- Кажи-речи в зърнопроизводството се справяме сами. Много ми помагат двамата синове. Опитвахме да наемаме хора, но… Машините са изключително съвременни, с компютърни системи и това донякъде стряскаше. Не навсякъде в днешните селскостопански гимназии обучават младежите на съвременна селскостопанска техника.  Много по-сериозен е проблемът с  овчарите. Търсим едва ли не из цяла България. Обикаляме, питаме, молим. А за тях са създадени удобства – мебелирана стая със санитарен възел, телевизор. Знаете ли, ако за няколко часа изчезне кабелната телевизия, се надига вой.  Не разбирам, разчитат на социалните помощи, които не са кой знае колко големи, а не да изкарат прехраната си  с  труд. Подобни трудности срещат всички колеги. Обсъждаме ги и дотук – изход не виждаме. И ако ние сме близо до София и това е проблемът ни, то за другите краища какво? Няма квалифицирани работници. Овчарите от някогашните ТКЗС-та се преселиха в по-добрия свят, а днешните млади  не искат, не им е интересно това.  Аз съм научил много от баба и от дядо, но като те завърти ежедневието,  учиш в крачка. Нужни са упоритост и любов – към земята и към животните.  Вероятно ще се стигне до намаляване на добитъка – поне при мен. Защото всичко ляга на нас.

- Как успявате, какво включва  един ваш  работен ден?
- А, ставаш  още преди изгрев слънце и сядаш далеч  след залеза. Нали знаете, че при нас ден година храни, ненапразно предците ни са казвали това. И така продължава през всичките 365 дни, те като изтекат, отново. Кръговрат, но аз обичам земята и животните. Това не винаги е достатъчно. Трябва и едно рамо от държавата, при нея понякога бюрокрацията е много сериозна. Но няма да се предаваме, земеделците и животновъдите  хранят хората, всички хора – независимо да ли са вегани, вегетарианци, дали пазят диети.
А докато говорим, Кръстанов разпорежда – премести машината на оня блок, дай трактора тук, закарай животните там.  Няма почивен ден и работно време, но това е начинът, бизнесът да върви напред.

Веселина Ралчева: Опитваме се да наложим марката „Биоградините на Ралчеви“ за нашите плодове и зеленчуци и „Inaessentials“ – за биоетеричните ни масла и флорални води

Биопроизводството дава възможности, които трябва да използваме разумно

В разгара на розовата кампания е истинско предизвикателство да „хванеш“ Веселина Ралчева, защото точно тогава времето за разговори е кът. Все пак за един ден трябва да бъдат решени стотици задачи, коя от коя по предизвикателни. Но тя с помощта на цялото семейство се справя, много успешно при това. И дори намира вечерта един час, за да отговори на въпросите. А те също са доста, защото биопроизводството е тема, която интересува всички или поне повечето от нас.

Веселина, заедно със съпруга си Николай, се захваща с розите и лавандулата преди повече от 20 години. Днес на площ от около 3000 декара край Панагюрище тя отглежда още и биозеленчуци - картофи, малини, шипки, лук, тикви, слънчоглед, лимец пъпеши, спанак. Голяма част от стопанството е сертифицирано като биологично.Веселина е горда майка на три деца, които сега активно помагат и развиват биоземеделието – най-малката дъщеря е студентка, върнала се през март у нас заради пандемията.

- Госпожо Ралчева, защо решихте да се захванете със земеделие?
- Започнахме случайно. В далечната 1999 година ни върнаха 20 декара земя край Панагюрище. Не беше редно да пустее и решихме да насадим лавандула. После започнахме проучване – какво е най-добре да отглеждаме в района. Разбрахме, че до Първата световна война тук е имало розово поле. И засадихме маслодайни рози. Оказа се добър ход. В началото на този век стигнахме до извода, че трябва да затворим цикъла. Затова започнахме строежа на розоварна – на гола поляна само със собствени средства и заеми – все пак фирмата ни бе с предмет на дейност производство и преработка на етерично-маслени култури. Цялото й оборудване бе втора ръка. По-късно вече успяхме да го подменим с евросредства, най-наложителна бе доставката на нови парни котли, осигурихме и някои от дестилационните апарати.

- Тоест оперативните програми са добра инвестиционна перспектива.
- Не са единствената, но безспорно са отличен шанс. Само през миналия програмен период ние успяхме да реализираме пет-шест проекта – на стойност между 10 000 и 80 000 евро всеки. Тогава имаше гарантиран бюджет за биопроизводителите и това ни даваше свободата да планираме, да вървим стъпка по стъпка. Сега няма заделен бюджет, има само допълнителни точки в критериите за оценка и за мен това не е най-работещият подход. Знаехме, че средствата ще се изчерпат с първите приеми и кандидатствахме с проект за голяма стойност. Сега се налага да правим промени в проекта, да подписваме анекси. Но пък учим уроци – опитваме да правим възможно най-точните прогнози, за да успеем. Според мен, е редно да има гарантирани бюджети, за да планират хората по-спокойно и да кандидатстват по често с по-малки идеи за това, което им е нужно. Сега имаме голям проект по мярка 4.1. Правим склад за биопродукция, нови масиви рози и лавандула, техника и огради. Имаме утвърден и по мярка 4.2. за строеж на нова дестилерия за биопроизводството. Разширихме насажденията и настоящата малка розоварна няма да поеме цялата продукция. Намерението ни е новата дестилерия да стане своеобразен център на „ароматния” туризъм. Да е място за семинари, уъркшопове, демонстрации, курсове, примерно за лечебни и ароматни растения. Уреждаме финансирането, надявам се да стартираме скоро и искрено вярвам, че ще се получи. Евросредствата са шанс, който не бива да бъде изпускан и пропиляван. Те оказват положителен ефект върху развитието на бизнеса от една страна и обществото – от друга. Чрез тях се разкриват и нови работни места, а това е от голямо значение за хората.

- Да се върнем към земеделието, защо био? Не е ли по-трудно?
- Вероятно, но имаме плодородна земя, а какво ще стане, ако я експлоатираме безмилостно, само защото сега я имаме? Ние минахме през какво ли не в тези години, през много трудности. Все пак бизнесът с етерични масла е много консервативен, става дума за традиции от поколения. Особено трудно беше началото, положихме огромни усилия, за да пробием. През 2005 г. се сдобихме с първия биосертификат за лавандула. Тогава у нас нямаше бисертифициращ орган, затова нашия беше издаден от щвейцарска компания. И по онова време биопроизводството беше едва ли не екзотика. Много неща правехме по метода „проба- грешка“. Но не се отказахме, търсехме съмишленици и така през 2009 г. създадохме Българска асоциация „Биопродукти”, която аз оглавих по онова време. Тогава първият въпрос на всички журналисти беше - има ли биопроизводство у нас. Но тя даде тласък, обменяхме практики, получавахме информация. Тогава видях свободни ниши и възможности, затова се насочихме се към по-широк спектър култури. Бяхме първопроходци, но увлякохме хора и те поеха също по този път. Опитваме се да наложим марката „Биоградините на Ралчеви“ за нашите плодове и зеленчуци и „Inaessentials“ – за биоетеричните ни масла и флорални води.

- Това не е ли скъпо занимание, къде пласирате продукцията? Имам предвид, че за мнозинството хора био означава скъпо.
- Допреди две години почти 99 процента от продукцията ни бе за износ и продажби на едро. Но децата разработиха добър онлайн бизнес. Тяхно дело е реализацията и маркетинга, брандовете, стигането до крайния потребител. За етеричните масла вече имаме доста стабилна и вярна клиентела у нас, а от тази зима и в други страни – Германия, Великобритания, Румъния, Гърция. Излизаме постепенно и на европейския пазар. Знаете ли, много е дразнещо, когато видиш своите биопродукти на петорна цена, примерно в някоя търговска верига. Затова започнахме с фермерските пазари, водихме преговори с някои хипермаркети за нормални цени, достъпни за хората. Важно е родителите да може да си позволят подобни продукти за децата, а не само по здравословни причини.Но имаме амбицията да стигнем до възможно най-много клиенти. Трябва да се има предвид, че фермерските пазари са от изключително значение за малките производители, които не може да предложат голямо количество на магазина. И това тържище за тях е единствен шанс. Винаги ще има хора с много малко продукция. Това е най-честната търговия при която и страните постигат добра цена, изгодна за тях.

- Как се отрази извънредно положение на вашата фирма?
- Имаше известни сътресения, примерно при доставчиците на семена и торове. Те искаха предварително плащане, пазарът стана по-консервативен, забавяха се доставките. Всичко поскъпна, нямаше възможности за разсрочвано плащане. От друга страна пренасочихме силите си към производството на почистващи препарати, вместо биокозметика, флорални води и етерични масла. Опитваме се да сме гъвкави според ситуацията. Закъсняхме с някои агротехнически мероприятия, но заради лошото време. За земеделските производители бяха осигурени доста добри условия по отношение на пропускателните режими. Благодарение и на усилията на аграрното министерството към нас бяха толерантни. А лично ние бяхме „облагодетелствани“, тъй като в района нямаше голямо огнище на корона вирус. Пък и много хора се върнаха от чужбина, та сега нямаме големи проблеми с работната ръка.

- Казвате, че срещате трудности с „набавянето“ на работници? На колко хора давате хляб всъщност?
- При нас се използва наистина много ръчен труд – производството ни е такова. А много хора в работоспособна възраст са зад граница, защото там изкарват повече пари, отколкото у нас. Ние не може да си позволим западните ставки. Там и протекциите за собственото производство са големи. Не разполагаме с такива средства. Оставям на страна факта, че плащането на субсидиите, които са за биопроизводителите, е предвидено за средата на годината. Постоянните ни работници са около 50 човека в активните месеци, в розобера – над сто души се трудят на полето. Имаме петима трактористи, ръководител на стопанството, организатор производство - изобщо сериозен екип, на който винаги може да се разчита.

- Има ли бъдеще биоземеделието?
- Убедена съм, защото това е кауза.То е начин за опазване на околната среда, а още на биоразнообразието от една страна и на здравето на хората – от друга. Биопроизводството, обаче зависи от усилията на държавата, на земеделците, на браншовите асоциации и не на последно място – на науката. Вече има Национален план за развитие на биологичното производство до 2027 година. Определени са стратегическите цели. Надявам се той да оправдае очакванията и да осигури водещата позиция на страната ни в тази сфера – все пак тя е уникална с подходящите почвени и климатични условия за развитието му. България е най-големият производител на биологично розово и лавандулово масла в света. Така, че може да станем и ключов играч с традиции в осигуряването на суровини за био козметиката. Затова бъдещите ни планове са пряко свързани увеличаване на трайните насаждения. Българската роза отколе е известна в цял свят, защо ние да не използваме тази възможност, като гарантираме и съхраняването на природата. Идващите след нас ще оценят направеното.

Биопроизводството – възможности, пречки, перспективи или просто любов

Цветан Цеков е сред най-големите производители на био плодове не само  у нас, но и на Балканския полуостров. Неговите овощни градини са разположени на площ от 560 декара край Ботевград. За да отговаря на всички стандарти и изисквания, продукцията му не съдържа пестициди, химически торове и генно модифицирани организми. Цеков е от 15 години в този бизнес. Продава не само у нас, но и в чужбина. С него говорим за случващото се в тази нелека сфера, за проблемите в сектора – породени от пандемията, бюрокрацията  и не само.

-Господин Цеков, защо решихте да се занимавате със земеделие?

-Решението ми  не е спонтанно. По образование съм агроном, завършил съм Аграрния университет в Пловдив. И след като поработих 15 години в друга сфера, се захванах с нещо което ми е на душата, което знам как се прави.Естествено проучих възможностите, реализацията, пазара, търсих съвети на специалисти, консултирах се с опитни хора. Инвестирах  в овощарство  и  защото ми направи  впечатление,  че българските  плодове са твърде малко в големите търговски вериги, които заемат основен дял от пазара. Прецених,  такава инвестиция е не само нужна, но  ще е рентабилна, има бъдеще. Започнах през 2005  г. и направих „професионална“ овощна градина с цялата необходима базаза развитието й, с модерните технологии в отглеждането на плодовете. През 2010 г. монтирахме конструкцията против градушки. Изградихме плодохранилище.Влагаме във всичко, за да сме конкурентни. Овощната градина с правилната структура, но без базата за съхранение  губи своя смисъл. Инвестициите трябва да са свързани една с друга, иначе са  обречени.

 -Къде изнасяте продукция? Какви трудности срещате?

-Изнасяме за Западна Европа, повече за Германия. Но там се „борим“ с местните производители, които имат доста по-големи възможности от нас. Оставям на страна факта, че субсидиите им са по-големи. Те може да лавират заради подпомагането, което им сваля драстично  себестойността.  На Запад докато не изкупят местното  производство,  не търсят друга продукция. Това правило не важи у нас. Тук търговските вериги, които са монополисти, на 1 тон наша продукция продават 100 тона чужда. Факт е, че родните плодове и зеленчуци се появяват само в определени  сезони, в останалото време преобладава вносът. Тази тенденция трябва  да се обърне. Като вкусови качества нашата продукция  превишава многократно чуждата и това е всеизвестен факт.

-Каква е актуалната ситуация в сектора сега, имам предвид извънредното положение, обявено заради пандемията от корона вирус?
-Трудностите са  големи. Не може да изнасяме плодове за консумация заради проблеми с транспорта, предизвикани от затварянето на границите. Опитваме да експортираме нашите плодове за преработка - у нас няма  такива предприятия. При нас има много сезонен труд, а хората не може да работят –  няма как  да осигурим превоз, за да стигнат до градините, заради евентуалното струпване на хора. Търсим решения, опитваме се с всички позволени и законни начини да преодоляваме трудностите, защото при нас работата не спира, тя е непрекъсната – без почивен ден, независимо от лошото време или противоепидемичните мерки.

-Конкурентоспособна ли е българската продукция от плодове?

- Не особено по много причини. Овощарите ни са  демотивирани, защото нямат пазари. За да се увеличи пазарът е нужен план, съобразен с браншовите организации, но и  правилното подпомагане е изключително нужно. В  цял свят този сектор  се подпомага  с много  сериозен ресурс. Нали знаете, че ние може две години да не приберем реколта заради климата, примерно. Неколкодневни ниски температури съсипват тотално  плодните пъпки – те измръзват. Липсата на работна  ръка, включително специалисти, също е сериозен проблем. Тук е ролята на държавата – да даде едно рамо. Всичко може да се промени с трайни  политики и целенасочена стратегия.
-Но ние не обичаме много да се сдружаваме.
-Поради факта, че липсва стратегия,  производителите нямат стимул да се обединяват. Ако не се сдружат, няма как  да излязат на големите пазари – малки са и не успяват да ги задоволят. За да стигнат до тях, трябва да инвестират. А големите инвестиции стават с проекти, които позволяват, примерно създаването на съвременни логистични бази. Преди две  години всички организации на производители поради неправилно третиране бяха подложени на всевъзможни сериозни проверки. И се получава един омагьосан кръг, който  не дава възможност за развитие на сектора.

-Какво означава неправилно третирани?

-Министерството на земеделието позволява сдружаване и то е регламентирано.Но ако членовете  на обединението кандидатстваме с проекти, от  Държавен фонд „Земеделие“ ни считат за свързани лица. Отговаряме на всички условия и изисквания, но не може да ни одобрят. Трябва да бъде разрешен този проблем, защото без някои сериозни инвестиции, които се осигуряват в значителна част от случаите и с проекти, стопанството не може или трудно  функционира. А  сдруженията  са своеобразна гаранция за добра логистика, спад на разходите, богата информация и пласиране на продукцията. Да не забравяме и че биопроизводството не е лесна работа. То е много любов, към това, което правиш и цяла философия. Необходими са наистина много знания, за да намериш нужните средства за растителна защита и подхранване. Изискванията са много и трябва да се спазват стриктно, не са едно и две ограниченията. Разрешените за използване препарати са по-скъпи. Площите трябва да отговарят на определени условия. Пропускането на нещо по веригата, може да доведе до необратими последици, да се стигне дори до фалит.

 -А  климатичните промени, как се отразяват те на сектора?

-Те са сериозен бич, особено късните  студове и  слани. Тази година те унищожиха над 90 процента от продукцията на колегите от Русенско и Силистренско. Проблем и то не малък са засушаването и  градушките. Нямаме изградена национална  противоградна система – затова станахме първите, построили преди десетина години противоградна конструкция. Ефектът от нея е огромен. Нашите градини са в полупланински и планински район, това ни дава възможност да поливаме от реките, та успяваме да елиминираме в известна степен сушата.Ние сме безсилни срещу природата, тя е голяма, велика сила. Затова е задължително  създаването на политики, предназначени  за реалните производители. Необходимо е да имат условия за инвестиции и  реинвестиции. Държавната помощ е нужна, защо не в осигуряване на субсидирана заетост за сектора или в преустановяването на лошите практики в биопроизводството, които носят много негативи на реалните  биопроизводители.

- Не дават ли такава възможност европроектите?

 - Европейските средства безспорно са възможност. Благодарение на оперативните програми бяха създадени много овощни градини. Но освен грижи, те искат също ноухау, база, технологии, техника. Еврофинасирането дава шанс  за по-смели и по-модерни решения.

Ние монтирахме по Програмата за развитие на селските райони  конструкция против градушки – първата в страната и проектът ни бе оценен по достойнство. Съоръжението представлява мрежи от поликарбонатни нишки, опънати върху бетонни стълбове и ни е изключително полезно. Оказа се наистина много успешна и още по-необходима система, която в голяма степен предпазва продукцията ни. Закупихме  специализирана овощарска техника. Изградихме  система за капково напояване и  хладилни складове за съхранение на реколтата. Това ни позволява  целогодишна доставка  на плодове за магазините.  Продължавам да мисля, че с малко помощ от държавата и с европарите може да си върнем славата на най-добрите производители на плодове и зеленчуци. Защото ние сме  наистина добри!

Програмата за развитие на селските райони - сериозна подкрепа за развитието на земеделието

Модернизацията и конкурентоспособността на селскостопанския сектор у нас са от изключително значение за икономиката ни. Те са възможни и благодарение на Програмата за развитие на селските райони. С нейна помощ много хора от бранша инвестираха и продължават да влагат сериозни средства в съвременните си стопанства и се справят успешно. ПРСР е с голям обхват и чрез реализираните проекти се увеличи броят на българските фирми в аграрния сектор. Те се развиват и се утвърждават в условията на голяма конкуренция и пазарна икономика.
Победителите в традиционния конкурс „Еврофермер на годината“, организиран от списание „Агробизнесът“ ежегодно, са убедени в просперитета на аграрния отрасъл у нас. Те отбелязват, че напредъкът в голяма степен се дължи и на многобройните възможности на Програмата за развитие на селските райони. Тя позволява в страната по най­добрия начин да се прави модерно земеделие. Ето какво мислят победителите в конкурса Еврофермер на годината 2019:

Людмил Работов:

Европроектите са възможност за надграждане на постигнатото и за опазване на земята, която е най-голямото ни богатство

Людмил Работов беше пръв в класацията „Еврофермер на годината“. Той оглавява семейната фирма и стопанисва около 8500 декара земя в Пловдивска област. Сее основно рапица, слънчоглед, пшеница, ечемик. Отглежда също така 500 дка зимен грах и люцерна.
„Кандидатствах по Програмата за развитие на селските райони с проект за закупуването на техника. Тогава нямах необходимите машини за обработваемите площи и тя бе шанс да се оборудвам с нужното за оптимизиране на производствения процес. Максимално допустимото финансиране беше 400 хиляди лева, съответно подпомагането - 200 хиляди лева. Взех модерен трактор, 4-метрова сеялка за слята повърхност, 24-метрова пръскачка. Това беше първата стъпка към модернизацията на стопанството, която се оказа изключително успешна крачка към съвременно земеделие и прилагането на добрите земеделски практики. Новата техника ни позволява успешно в оптимални срокове да извършваме всички необходими агротехнически мероприятия. Назначих допълнително двама човека на постоянен трудов договор и те все още работят при мен. Имам още закупена техника, но основно на лизинг – два трактора - малък и голям, комбайн и необходимия прикачен инвентар. Проектът наистина се оказа много необходим и изпълнен в точното време за бъдещата икономическа стабилност на фирмата. Тази инвестиция бе доста голям стимул за създаването на едно рентабилно, успешно и модерно стопанство, каквото е нашето в момента“, поясни Людмил Работов.
Той е убеден, че хората от бранша трябва да са уверени в себе си и в работата си. Младите фермери е редно да знаят, че без участие в оперативните програми, без допълнително подпомагане от Европейския съюз, не може да се прави добро, съвременно, успешно земеделие, отговарящо на всички добри практики и стандарти. Проектите са възможност за надграждане на постигнатото и за опазването на земята, която е изключително богатство. Работов е на мнение, че конкурсът „Еврофермер на годината“, е много нужен на всички хора от сектора. Те полагат огромни усилия, за да постигат по-добри резултати, от тях в голяма степен зависи прехраната на всички. А екипът на сп. „Агробизнесът“ целогодишно информира за техните постижения и за тях самите, за новостите в сектора у нас и в чужбина, за ставащото в земеделската общност.

Илия Проданов:

С помощта на ПРСР успяхме да внедрим редица добри практики в производството

Илия Проданов е първи в категорията „Млад еврофермер на годината“. Той е част от семейна фирма, която гледа 12 хиляди декара в Бургаско. Занимава се със зърнопроизводството. Сее традиционните за страната култури – пшеница, ечемик, рапица, царевица, нахут. По-рядко са нивите със слънчоглед. С проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони, стопанството е модернизирано тотално. Доставени са съвременни селскостопански машини и прикачен инвентар.
„Благодарение на успешно реализиран проект по Програмата за развитие на селските райони успяхме да се снабдим с комбайн, три трактора, сеялки, три плуга. Така изцяло оборудвахме машинния парк. Назначихме допълнително хора, но не колкото ми се искаше. Успяхме да внедрим редица добри практики в производството. Новите машини ни позволяват да спазваме всички агротехнически срокове, навигационните им системи са шанс за адекватни решения и интелигентно управление, с контрол и информираност. С модернизацията редуцирахме разходите, започнахме да използваме по-малко торове и препарати, а това е от значение за околната среда. Природните дадености в нашата страна са повече от добри, но ако не се грижим за тях, ние ще загубим. Точно те осигуряват уникалния български вкус на висококачествените агропродукти. Ние, земеделските стопани, сме изправени пред много предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани с гъвкав подход в работа. И ние го правим, благодарение и на Програмата за развитие на селските райони“, смята Илия Проданов.
Младият фермер е категоричен, че с присъединяването на страната ни към Европейския съюз се създадоха условия за сериозно финансовото подпомагане на сектора. Точно то е предпоставката за повишената конкурентоспособност на бранша. Днес родните земеделски производители по нищо не отстъпват на западните си колеги, дори в някои аспекти ги изпреварват. А за това допринася също сп. „Агробизнесът“, което непрекъснато информира за всичко актуално в сектора – за инициативи, предприемаческа решителност, мерки, комбинация на държавните финансови инструменти с механизмите, предлагани от европейските фондове. Проданов е убеден, че конкурсът „Еврофермер на годината“, който се провежда дълги години, има своето изключително място в ежедневието на земеделските производители. Той е запазената територия, където се казват хубавите неща, които се случват в сферата на селското стопанство, повод е стопаните да се видят, да обменят идеи, да разкажат за добрите си практики. Конкурсът е и начин да се популяризира дейността на бранша, която заема основен дял в родната икономика.

Ивияна Митова:

Еврофондовете са шанс за икономически растеж

Ивияна Митова е първа в категорията „Евробизнесдама на годината“. Митова е финансист на зърнопроизводствената фирма „Агроелит“-Търговище. Дружеството е едно от водещите в селскостопанския сектор у нас, създадено е в началото на 90-те години на миналия век. Обработва около 100 хиляди декара земя в областта. По Програмата за развитие на селските райони преди няколко години успяват да осъвременят автопарка.
„Имахме възможност да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони с проект за закупуване на техника. Той бе одобрен и успяхме да доставим нови, модерни трактори и съвременен прикачен инвентар. Така започнахме да внедряваме нови технологии, за да сме по-ефективни. Въведохме щадящи околната среда методи на производство. Торенето, пръскането, всички агротехнически мероприятия са извършвани в срок. Оптимизирахме разходите, увеличихме производителността на фирмата. Назначихме хора. Точно с механизаторите в началото срещнахме малко трудности, които лесно преодоляхме. Хората не бяха достатъчно квалифицирани за машините от най-ново поколение, но се справиха след като изкараха необходимите курсове. Програмата в онзи период бе от голяма полза за нас, тъй като пое половината от средствата, необходими за новите машини. Беше огромна помощ, защото цените на техниката растат ежегодно, но не с такива темпове се покачва цената на зърното. Финансирането ни осигури възможност за по-смели и по-модерни решения. Земеделието е сектор, който е много необходим на всички. И в него е от значение да оцелеем, да сме на повърхността, да успяваме, а не да печелим на всяка цена. Убедена съм, че ако се върнем в годините назад, пак ще кандидатстваме за финансиране с такъв проект. Еврофондовете са шанс за икономически растеж“, изтъква Ивияна Митова.
Сега земеделието, което вече прави фирмата, е на съвсем различно равнище, световно. За да се развива непрекъснато и да отстоява завоюваното, възможностите за европейско финансиране трябва да бъде използвани винаги, е категоричното мнение на Митова. Тя приветства всяка инициатива за популяризиране на хората от селскостопанския сектор, които постигат всичко с труд, много нужен и още по-полезен за цялото общество. Затова конкурсът „Еврофермер на годината“ е от изключително значение за бранша. В надпреварата се отличават постиженията на земеделските производители и моралните награди са важни за тях. Тази година тя протече по различен начин – само онлайн, породен от извънредното положение. Но Митова не губи надежда, че по-късно през годината сп. „Агробизнесът“ ще събере стопаните, за да връчи купите. А те ще споделят идеи, ще дискутират добри практики. Хората от бранша се знаят и подобни срещи не са излишни, а необходимост, обобщава Ивияна Митова.

Те са победителите

„Еврофермер на годината“ е Людмил Работов,мениджър на семейна фирма в гр.Раковски
„Евробизнес дама на годината“ е Ивиана Митова,финансист във фирма „Агроелит”
„Млад Еврофермер е Илия Проданов, земеделски производител от Бургаско.

В 24 ч. на 31.03. 2020 г. в сайта на сп.“Агробизнесът“ www.agrobusiness.bg приключи гласуването в конкурса „Еврофермер на годината 2019“, който се провежда за 19 –та поредна година.
Церемонията по награждаването на спечелилите състезанието за първи път в историята си е в нетрадиционни условия – он-лайн.

(Виж видео с д-р Лозана Василева)



В сайта www.agrobusiness.bg ще публикуваме видеоматериали, текстове и снимки, свързани с дейността на наградените и всички номинирани в конкурса.Очакваме и колегите от други агромедии да отразят събитието.

/Вярваме, че след като лошото премине, ще направим тържествено връчване на купите на наградените и медали на всички номинирани,както сме го правили вече 18 години./
Но днес няма да се съберем, за да се поздравим, да разменим добри думи и да стиснем ръка на победителите. Няма да вдигнем наздравици и да си пожелаем добри резултати. И за всичко това има основателна причина – животът и здравето на всички. А вие, участниците в тази престижна надпревара, сте сред най-отговорните хора не само у нас, но и в цял свят. От съществено значение е, че вие не спирате работа, защото ние чакаме от вас насъщния. Но и родната икономика разчита много на вас в тези тежки времена.

Според народното поверие, високосната година винаги е по-трудна. Дали коронавирусът е потвърждение на този предразсъдък, може много да спорим. Но е факт, че светът сега е твърде динамичен не само в икономическо отношение. И е факт, че в такова смутно време точно земеделците не спират работа – чака ги хранителната промишленост, която не спира дори по време на война. И сякаш напук на всичко, мили хора, просто се справяте добре с всички задължения, произтичащи от естеството на съвсем нелеката ви работа. Вие не подвивате крак, не седите със скръстени ръце и давате всичко от себе си, за да има добро производство и качествена реколта.

(Виж видео с Марио Милушев)



За „Еврофермер на годината,“Млад еврофермер на годината“ и „Агробизнес дама на годината“ се състезаваха хора от цялата страна. Всички те са неотменна част от аграрния сектор, много достойни негови представители, които не се огъват пред трудностите, преодоляват ги сякаш с лекота, на която ние отстрани завиждаме. Благодарение на тях земеделието е най-конкурентоспособният и най-жизненият отрасъл в България. Те не се страхуват от промените в климата и въздействието върху околна среда. Приемат ги като предизвикателства, които дават тласък – на добри практики, на устойчиво развитие. Те винаги са в крак с времето – и в прекия, и в преносния смисъл.



Ето и победителите, които вие избрахте:

„Еврофермер на годината 2019 “ е Людмил Работов от гр.Раковски, мениджър в семейната фирма. Работов е активна обществена личност. През 2019 година е избран за втори мандат да бъде Председател е на Управителния съвет на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Работов обработва 8500 декара земя, основно е в землището на село Борец и 1000 декара край родния град. Отглежда бързоликвидни култури - пшеница, рапица, слънчоглед, малко бобови и около 200 декара люцерна. Той знае, че земеделието не се прави само със земя, а и с хора.И е убеден, че земята е жива, докато се полагат грижи за нея.

„Не може да излъжеш земята. Но можеш да си искрен и честен с нея – гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари. Аз обичам земята си така, както обичам семейството и децата си. Давам на земята каквото има нужда, но тя ми връща много повече. Не става дума само за добри добиви и печалба. Дава ми добър и смислен живот, носи ми удовлетворение, от това което правя. Мисля, че не с всяка работа е така. Земеделието има това предимство и ми харесва да работя със земята и да се радвам на благата и плодовете на нашия труд“, убеден е Людмил Работов.

(Виж видеото с Людмил Работов)



Ивиана Митова е „Евробизнесдама на годината 2019“. Тя е финансистът на търговищката фирма „Агроелит”. Дружеството e с 30-годишен опит в земеделието и е сред най-успешните у нас. Обработва повече от 100 хиляди декара земя в областта. За себе си Митова казва, че е израснала със зърнопроизводството, проблемите и успехите в бизнеса винаги са били неотменна част от дните й. Родителите са й предали любовта към земята. Днес тя се занимава с реализацията на реколтата. Фирмата сее основните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица.

„Пред мен никога не е стоял въпросът, дали да се реализирам у нас или в чужбина. Зная, че камъкът си тежи на мястото и предпочитам родната страна. Обикновено хората, които тръгват на Запад, смятат, че там ще спечелят много, а проблемите ще са по-малко. Рядко това отговаря на истината. Начинът на живот зад граница е различен, липсват приятелите, личното време е оскъдно. Тук имаме близки и приятели, на които може да се разчита и прекрасна природа. Предимствата на живота в България надделяват. Убедена съм, че в България по-лесно може да се реализира всеки човек, който се стреми към това. Определено предпочитам да работя и да се развивам в родината, защото тук е домът ми“, категорична е Ивиана.

(Виж видеото с Ивиана Митова)



Илия Проданов е първи в надпреварата „Млад еврофермер на годината 2019“. Той е част от семейния бизнес на семейство Проданови - зърнопроизводство. Фамилията стопанисва 12 хиляди декара ниви в четири землища в общините Камено и Бургас. Една четвърт от тях са собствени, останалите са наети и арендовани. Сеят традицонните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, рапица, царевица, нахут. По-рядко са нивите със слънчоглед. Заедно с брат си Георги, баща си Янчо и мама Янка, Илия върти семейната фирма. Илия и Георги са учили икономика и мениджмънт. Той учи право, но няма никакво желание да става съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт. Тази сложна наука му е необходима, за да се справя с бюрокрацията в бранша. Привлякла го и защото дава много широка обща култура. Интересува го но-тил технологията, която би компенсирала в известна степен сериозните последствия от сушата. В нейно лице вижда възможности за оптимизиране на разходите, за нормална печалба. Убеден е, че ще я приложи съвсем скоро върху част от техните масиви. Илия гледа и черешова градина. Овошките са на площ от 30 декара, но грижите за тях са любимото хоби, за спорта, както се казва, и изобщо не става дума за печалба.„Ние с брат ми основно „носим” кампаниите по сеитбата, торенето, пръскането, прибирането на реколтата и оранта. Това не е проблем, аз, пък и той, откакто се помним, сме все на полето“, подчертава Илия Проданов.

(Виж видеото с Илия Проданов)





Всички номинирани в конкурса получават медали.Те са:
• Георги Хаджийски,директор на фирма"Хаджийски и фамилия"
• Даниела Димитрова,изпълнителен директор на „Сидар“АД
• Симеон Пантелеев, управител на кравекомплекс
• Галин Велев, собственик на ЕТ „Джи-АГРО - Галин Велев“
• Павел Павлов, мениджър фирма“Руж-9“
• Цветелина Николова, управляващ директор на винарските изби „Катаржина Естейт“
• Константин Стоев, съуправител Винарско имение „Драгомир“
• Наталия Гаджева, съуправител Винарско имение „Драгомир“.

(Виж видео с Галина Пейчева)


Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Свиневъдният бранш ще получи 15 млн. лв. държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свине за 2020 г.

Свиневъдният бранш ще получи 15 млн. лв. държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свине за 2020 г.

Четвъртък, 30 Юли 2020

 Свиневъдният бранш ще получи 15 млн. лв. по държавна помощ „Помощ за реализиране на...

Компании, Събития, Анализи

 Министър Десислава Танева и представители на браншови организации ще дадат брифинг

Министър Десислава Танева и представители на браншови организации ще дадат брифинг

Вторник, 04 Август 2020

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и представители на браншови организации в...

Реколта, Пазари, Цени

Холандия отбеляза осезаем спад в експорта на зеленчуци  и плодове

Холандия отбеляза осезаем спад в експорта на зеленчуци и плодове

Понеделник, 03 Август 2020

През време на кризата от КОВИД-19, Холандия отбеляза осезаем спад в експорта на зеленчуци,плодове...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Правителството ще подпомогне с близо 19 милиона лева производителите на плодове, зеленчуци, маслодайна роза и с винени лозя

Правителството ще подпомогне с близо 19 милиона лева производителите на плодове, зеленчуци, маслодайна роза и с винени лозя

Вторник, 04 Август 2020

Правителството ще подпомогне с близо 19 милиона лева производителите на плодове, зеленчуци, маслодайна роза...

Иновации, Обучение, Агросвят

Atlas Agro Science е победителят в българския финал на EIT Food Innovation Prizes

Atlas Agro Science е победителят в българския финал на EIT Food Innovation Prizes

Петък, 24 Юли 2020

5000 евро, участие в големия международен финал и безценно менторство и контакти очакват най-обещаващия...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.