Биопроизводството – възможности, пречки, перспективи или просто любов

Цветан Цеков е сред най-големите производители на био плодове не само  у нас, но и на Балканския полуостров. Неговите овощни градини са разположени на площ от 560 декара край Ботевград. За да отговаря на всички стандарти и изисквания, продукцията му не съдържа пестициди, химически торове и генно модифицирани организми. Цеков е от 15 години в този бизнес. Продава не само у нас, но и в чужбина. С него говорим за случващото се в тази нелека сфера, за проблемите в сектора – породени от пандемията, бюрокрацията  и не само.

-Господин Цеков, защо решихте да се занимавате със земеделие?

-Решението ми  не е спонтанно. По образование съм агроном, завършил съм Аграрния университет в Пловдив. И след като поработих 15 години в друга сфера, се захванах с нещо което ми е на душата, което знам как се прави.Естествено проучих възможностите, реализацията, пазара, търсих съвети на специалисти, консултирах се с опитни хора. Инвестирах  в овощарство  и  защото ми направи  впечатление,  че българските  плодове са твърде малко в големите търговски вериги, които заемат основен дял от пазара. Прецених,  такава инвестиция е не само нужна, но  ще е рентабилна, има бъдеще. Започнах през 2005  г. и направих „професионална“ овощна градина с цялата необходима базаза развитието й, с модерните технологии в отглеждането на плодовете. През 2010 г. монтирахме конструкцията против градушки. Изградихме плодохранилище.Влагаме във всичко, за да сме конкурентни. Овощната градина с правилната структура, но без базата за съхранение  губи своя смисъл. Инвестициите трябва да са свързани една с друга, иначе са  обречени.

 -Къде изнасяте продукция? Какви трудности срещате?

-Изнасяме за Западна Европа, повече за Германия. Но там се „борим“ с местните производители, които имат доста по-големи възможности от нас. Оставям на страна факта, че субсидиите им са по-големи. Те може да лавират заради подпомагането, което им сваля драстично  себестойността.  На Запад докато не изкупят местното  производство,  не търсят друга продукция. Това правило не важи у нас. Тук търговските вериги, които са монополисти, на 1 тон наша продукция продават 100 тона чужда. Факт е, че родните плодове и зеленчуци се появяват само в определени  сезони, в останалото време преобладава вносът. Тази тенденция трябва  да се обърне. Като вкусови качества нашата продукция  превишава многократно чуждата и това е всеизвестен факт.

-Каква е актуалната ситуация в сектора сега, имам предвид извънредното положение, обявено заради пандемията от корона вирус?
-Трудностите са  големи. Не може да изнасяме плодове за консумация заради проблеми с транспорта, предизвикани от затварянето на границите. Опитваме да експортираме нашите плодове за преработка - у нас няма  такива предприятия. При нас има много сезонен труд, а хората не може да работят –  няма как  да осигурим превоз, за да стигнат до градините, заради евентуалното струпване на хора. Търсим решения, опитваме се с всички позволени и законни начини да преодоляваме трудностите, защото при нас работата не спира, тя е непрекъсната – без почивен ден, независимо от лошото време или противоепидемичните мерки.

-Конкурентоспособна ли е българската продукция от плодове?

- Не особено по много причини. Овощарите ни са  демотивирани, защото нямат пазари. За да се увеличи пазарът е нужен план, съобразен с браншовите организации, но и  правилното подпомагане е изключително нужно. В  цял свят този сектор  се подпомага  с много  сериозен ресурс. Нали знаете, че ние може две години да не приберем реколта заради климата, примерно. Неколкодневни ниски температури съсипват тотално  плодните пъпки – те измръзват. Липсата на работна  ръка, включително специалисти, също е сериозен проблем. Тук е ролята на държавата – да даде едно рамо. Всичко може да се промени с трайни  политики и целенасочена стратегия.
-Но ние не обичаме много да се сдружаваме.
-Поради факта, че липсва стратегия,  производителите нямат стимул да се обединяват. Ако не се сдружат, няма как  да излязат на големите пазари – малки са и не успяват да ги задоволят. За да стигнат до тях, трябва да инвестират. А големите инвестиции стават с проекти, които позволяват, примерно създаването на съвременни логистични бази. Преди две  години всички организации на производители поради неправилно третиране бяха подложени на всевъзможни сериозни проверки. И се получава един омагьосан кръг, който  не дава възможност за развитие на сектора.

-Какво означава неправилно третирани?

-Министерството на земеделието позволява сдружаване и то е регламентирано.Но ако членовете  на обединението кандидатстваме с проекти, от  Държавен фонд „Земеделие“ ни считат за свързани лица. Отговаряме на всички условия и изисквания, но не може да ни одобрят. Трябва да бъде разрешен този проблем, защото без някои сериозни инвестиции, които се осигуряват в значителна част от случаите и с проекти, стопанството не може или трудно  функционира. А  сдруженията  са своеобразна гаранция за добра логистика, спад на разходите, богата информация и пласиране на продукцията. Да не забравяме и че биопроизводството не е лесна работа. То е много любов, към това, което правиш и цяла философия. Необходими са наистина много знания, за да намериш нужните средства за растителна защита и подхранване. Изискванията са много и трябва да се спазват стриктно, не са едно и две ограниченията. Разрешените за използване препарати са по-скъпи. Площите трябва да отговарят на определени условия. Пропускането на нещо по веригата, може да доведе до необратими последици, да се стигне дори до фалит.

 -А  климатичните промени, как се отразяват те на сектора?

-Те са сериозен бич, особено късните  студове и  слани. Тази година те унищожиха над 90 процента от продукцията на колегите от Русенско и Силистренско. Проблем и то не малък са засушаването и  градушките. Нямаме изградена национална  противоградна система – затова станахме първите, построили преди десетина години противоградна конструкция. Ефектът от нея е огромен. Нашите градини са в полупланински и планински район, това ни дава възможност да поливаме от реките, та успяваме да елиминираме в известна степен сушата.Ние сме безсилни срещу природата, тя е голяма, велика сила. Затова е задължително  създаването на политики, предназначени  за реалните производители. Необходимо е да имат условия за инвестиции и  реинвестиции. Държавната помощ е нужна, защо не в осигуряване на субсидирана заетост за сектора или в преустановяването на лошите практики в биопроизводството, които носят много негативи на реалните  биопроизводители.

- Не дават ли такава възможност европроектите?

 - Европейските средства безспорно са възможност. Благодарение на оперативните програми бяха създадени много овощни градини. Но освен грижи, те искат също ноухау, база, технологии, техника. Еврофинасирането дава шанс  за по-смели и по-модерни решения.

Ние монтирахме по Програмата за развитие на селските райони  конструкция против градушки – първата в страната и проектът ни бе оценен по достойнство. Съоръжението представлява мрежи от поликарбонатни нишки, опънати върху бетонни стълбове и ни е изключително полезно. Оказа се наистина много успешна и още по-необходима система, която в голяма степен предпазва продукцията ни. Закупихме  специализирана овощарска техника. Изградихме  система за капково напояване и  хладилни складове за съхранение на реколтата. Това ни позволява  целогодишна доставка  на плодове за магазините.  Продължавам да мисля, че с малко помощ от държавата и с европарите може да си върнем славата на най-добрите производители на плодове и зеленчуци. Защото ние сме  наистина добри!

Програмата за развитие на селските райони - сериозна подкрепа за развитието на земеделието

Модернизацията и конкурентоспособността на селскостопанския сектор у нас са от изключително значение за икономиката ни. Те са възможни и благодарение на Програмата за развитие на селските райони. С нейна помощ много хора от бранша инвестираха и продължават да влагат сериозни средства в съвременните си стопанства и се справят успешно. ПРСР е с голям обхват и чрез реализираните проекти се увеличи броят на българските фирми в аграрния сектор. Те се развиват и се утвърждават в условията на голяма конкуренция и пазарна икономика.
Победителите в традиционния конкурс „Еврофермер на годината“, организиран от списание „Агробизнесът“ ежегодно, са убедени в просперитета на аграрния отрасъл у нас. Те отбелязват, че напредъкът в голяма степен се дължи и на многобройните възможности на Програмата за развитие на селските райони. Тя позволява в страната по най­добрия начин да се прави модерно земеделие. Ето какво мислят победителите в конкурса Еврофермер на годината 2019:

Людмил Работов:

Европроектите са възможност за надграждане на постигнатото и за опазване на земята, която е най-голямото ни богатство

Людмил Работов беше пръв в класацията „Еврофермер на годината“. Той оглавява семейната фирма и стопанисва около 8500 декара земя в Пловдивска област. Сее основно рапица, слънчоглед, пшеница, ечемик. Отглежда също така 500 дка зимен грах и люцерна.
„Кандидатствах по Програмата за развитие на селските райони с проект за закупуването на техника. Тогава нямах необходимите машини за обработваемите площи и тя бе шанс да се оборудвам с нужното за оптимизиране на производствения процес. Максимално допустимото финансиране беше 400 хиляди лева, съответно подпомагането - 200 хиляди лева. Взех модерен трактор, 4-метрова сеялка за слята повърхност, 24-метрова пръскачка. Това беше първата стъпка към модернизацията на стопанството, която се оказа изключително успешна крачка към съвременно земеделие и прилагането на добрите земеделски практики. Новата техника ни позволява успешно в оптимални срокове да извършваме всички необходими агротехнически мероприятия. Назначих допълнително двама човека на постоянен трудов договор и те все още работят при мен. Имам още закупена техника, но основно на лизинг – два трактора - малък и голям, комбайн и необходимия прикачен инвентар. Проектът наистина се оказа много необходим и изпълнен в точното време за бъдещата икономическа стабилност на фирмата. Тази инвестиция бе доста голям стимул за създаването на едно рентабилно, успешно и модерно стопанство, каквото е нашето в момента“, поясни Людмил Работов.
Той е убеден, че хората от бранша трябва да са уверени в себе си и в работата си. Младите фермери е редно да знаят, че без участие в оперативните програми, без допълнително подпомагане от Европейския съюз, не може да се прави добро, съвременно, успешно земеделие, отговарящо на всички добри практики и стандарти. Проектите са възможност за надграждане на постигнатото и за опазването на земята, която е изключително богатство. Работов е на мнение, че конкурсът „Еврофермер на годината“, е много нужен на всички хора от сектора. Те полагат огромни усилия, за да постигат по-добри резултати, от тях в голяма степен зависи прехраната на всички. А екипът на сп. „Агробизнесът“ целогодишно информира за техните постижения и за тях самите, за новостите в сектора у нас и в чужбина, за ставащото в земеделската общност.

Илия Проданов:

С помощта на ПРСР успяхме да внедрим редица добри практики в производството

Илия Проданов е първи в категорията „Млад еврофермер на годината“. Той е част от семейна фирма, която гледа 12 хиляди декара в Бургаско. Занимава се със зърнопроизводството. Сее традиционните за страната култури – пшеница, ечемик, рапица, царевица, нахут. По-рядко са нивите със слънчоглед. С проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони, стопанството е модернизирано тотално. Доставени са съвременни селскостопански машини и прикачен инвентар.
„Благодарение на успешно реализиран проект по Програмата за развитие на селските райони успяхме да се снабдим с комбайн, три трактора, сеялки, три плуга. Така изцяло оборудвахме машинния парк. Назначихме допълнително хора, но не колкото ми се искаше. Успяхме да внедрим редица добри практики в производството. Новите машини ни позволяват да спазваме всички агротехнически срокове, навигационните им системи са шанс за адекватни решения и интелигентно управление, с контрол и информираност. С модернизацията редуцирахме разходите, започнахме да използваме по-малко торове и препарати, а това е от значение за околната среда. Природните дадености в нашата страна са повече от добри, но ако не се грижим за тях, ние ще загубим. Точно те осигуряват уникалния български вкус на висококачествените агропродукти. Ние, земеделските стопани, сме изправени пред много предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани с гъвкав подход в работа. И ние го правим, благодарение и на Програмата за развитие на селските райони“, смята Илия Проданов.
Младият фермер е категоричен, че с присъединяването на страната ни към Европейския съюз се създадоха условия за сериозно финансовото подпомагане на сектора. Точно то е предпоставката за повишената конкурентоспособност на бранша. Днес родните земеделски производители по нищо не отстъпват на западните си колеги, дори в някои аспекти ги изпреварват. А за това допринася също сп. „Агробизнесът“, което непрекъснато информира за всичко актуално в сектора – за инициативи, предприемаческа решителност, мерки, комбинация на държавните финансови инструменти с механизмите, предлагани от европейските фондове. Проданов е убеден, че конкурсът „Еврофермер на годината“, който се провежда дълги години, има своето изключително място в ежедневието на земеделските производители. Той е запазената територия, където се казват хубавите неща, които се случват в сферата на селското стопанство, повод е стопаните да се видят, да обменят идеи, да разкажат за добрите си практики. Конкурсът е и начин да се популяризира дейността на бранша, която заема основен дял в родната икономика.

Ивияна Митова:

Еврофондовете са шанс за икономически растеж

Ивияна Митова е първа в категорията „Евробизнесдама на годината“. Митова е финансист на зърнопроизводствената фирма „Агроелит“-Търговище. Дружеството е едно от водещите в селскостопанския сектор у нас, създадено е в началото на 90-те години на миналия век. Обработва около 100 хиляди декара земя в областта. По Програмата за развитие на селските райони преди няколко години успяват да осъвременят автопарка.
„Имахме възможност да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони с проект за закупуване на техника. Той бе одобрен и успяхме да доставим нови, модерни трактори и съвременен прикачен инвентар. Така започнахме да внедряваме нови технологии, за да сме по-ефективни. Въведохме щадящи околната среда методи на производство. Торенето, пръскането, всички агротехнически мероприятия са извършвани в срок. Оптимизирахме разходите, увеличихме производителността на фирмата. Назначихме хора. Точно с механизаторите в началото срещнахме малко трудности, които лесно преодоляхме. Хората не бяха достатъчно квалифицирани за машините от най-ново поколение, но се справиха след като изкараха необходимите курсове. Програмата в онзи период бе от голяма полза за нас, тъй като пое половината от средствата, необходими за новите машини. Беше огромна помощ, защото цените на техниката растат ежегодно, но не с такива темпове се покачва цената на зърното. Финансирането ни осигури възможност за по-смели и по-модерни решения. Земеделието е сектор, който е много необходим на всички. И в него е от значение да оцелеем, да сме на повърхността, да успяваме, а не да печелим на всяка цена. Убедена съм, че ако се върнем в годините назад, пак ще кандидатстваме за финансиране с такъв проект. Еврофондовете са шанс за икономически растеж“, изтъква Ивияна Митова.
Сега земеделието, което вече прави фирмата, е на съвсем различно равнище, световно. За да се развива непрекъснато и да отстоява завоюваното, възможностите за европейско финансиране трябва да бъде използвани винаги, е категоричното мнение на Митова. Тя приветства всяка инициатива за популяризиране на хората от селскостопанския сектор, които постигат всичко с труд, много нужен и още по-полезен за цялото общество. Затова конкурсът „Еврофермер на годината“ е от изключително значение за бранша. В надпреварата се отличават постиженията на земеделските производители и моралните награди са важни за тях. Тази година тя протече по различен начин – само онлайн, породен от извънредното положение. Но Митова не губи надежда, че по-късно през годината сп. „Агробизнесът“ ще събере стопаните, за да връчи купите. А те ще споделят идеи, ще дискутират добри практики. Хората от бранша се знаят и подобни срещи не са излишни, а необходимост, обобщава Ивияна Митова.

Те са победителите

„Еврофермер на годината“ е Людмил Работов,мениджър на семейна фирма в гр.Раковски
„Евробизнес дама на годината“ е Ивиана Митова,финансист във фирма „Агроелит”
„Млад Еврофермер е Илия Проданов, земеделски производител от Бургаско.

В 24 ч. на 31.03. 2020 г. в сайта на сп.“Агробизнесът“ www.agrobusiness.bg приключи гласуването в конкурса „Еврофермер на годината 2019“, който се провежда за 19 –та поредна година.
Церемонията по награждаването на спечелилите състезанието за първи път в историята си е в нетрадиционни условия – он-лайн.

(Виж видео с д-р Лозана Василева)



В сайта www.agrobusiness.bg ще публикуваме видеоматериали, текстове и снимки, свързани с дейността на наградените и всички номинирани в конкурса.Очакваме и колегите от други агромедии да отразят събитието.

/Вярваме, че след като лошото премине, ще направим тържествено връчване на купите на наградените и медали на всички номинирани,както сме го правили вече 18 години./
Но днес няма да се съберем, за да се поздравим, да разменим добри думи и да стиснем ръка на победителите. Няма да вдигнем наздравици и да си пожелаем добри резултати. И за всичко това има основателна причина – животът и здравето на всички. А вие, участниците в тази престижна надпревара, сте сред най-отговорните хора не само у нас, но и в цял свят. От съществено значение е, че вие не спирате работа, защото ние чакаме от вас насъщния. Но и родната икономика разчита много на вас в тези тежки времена.

Според народното поверие, високосната година винаги е по-трудна. Дали коронавирусът е потвърждение на този предразсъдък, може много да спорим. Но е факт, че светът сега е твърде динамичен не само в икономическо отношение. И е факт, че в такова смутно време точно земеделците не спират работа – чака ги хранителната промишленост, която не спира дори по време на война. И сякаш напук на всичко, мили хора, просто се справяте добре с всички задължения, произтичащи от естеството на съвсем нелеката ви работа. Вие не подвивате крак, не седите със скръстени ръце и давате всичко от себе си, за да има добро производство и качествена реколта.

(Виж видео с Марио Милушев)



За „Еврофермер на годината,“Млад еврофермер на годината“ и „Агробизнес дама на годината“ се състезаваха хора от цялата страна. Всички те са неотменна част от аграрния сектор, много достойни негови представители, които не се огъват пред трудностите, преодоляват ги сякаш с лекота, на която ние отстрани завиждаме. Благодарение на тях земеделието е най-конкурентоспособният и най-жизненият отрасъл в България. Те не се страхуват от промените в климата и въздействието върху околна среда. Приемат ги като предизвикателства, които дават тласък – на добри практики, на устойчиво развитие. Те винаги са в крак с времето – и в прекия, и в преносния смисъл.



Ето и победителите, които вие избрахте:

„Еврофермер на годината 2019 “ е Людмил Работов от гр.Раковски, мениджър в семейната фирма. Работов е активна обществена личност. През 2019 година е избран за втори мандат да бъде Председател е на Управителния съвет на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Работов обработва 8500 декара земя, основно е в землището на село Борец и 1000 декара край родния град. Отглежда бързоликвидни култури - пшеница, рапица, слънчоглед, малко бобови и около 200 декара люцерна. Той знае, че земеделието не се прави само със земя, а и с хора.И е убеден, че земята е жива, докато се полагат грижи за нея.

„Не може да излъжеш земята. Но можеш да си искрен и честен с нея – гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари. Аз обичам земята си така, както обичам семейството и децата си. Давам на земята каквото има нужда, но тя ми връща много повече. Не става дума само за добри добиви и печалба. Дава ми добър и смислен живот, носи ми удовлетворение, от това което правя. Мисля, че не с всяка работа е така. Земеделието има това предимство и ми харесва да работя със земята и да се радвам на благата и плодовете на нашия труд“, убеден е Людмил Работов.

(Виж видеото с Людмил Работов)



Ивиана Митова е „Евробизнесдама на годината 2019“. Тя е финансистът на търговищката фирма „Агроелит”. Дружеството e с 30-годишен опит в земеделието и е сред най-успешните у нас. Обработва повече от 100 хиляди декара земя в областта. За себе си Митова казва, че е израснала със зърнопроизводството, проблемите и успехите в бизнеса винаги са били неотменна част от дните й. Родителите са й предали любовта към земята. Днес тя се занимава с реализацията на реколтата. Фирмата сее основните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица.

„Пред мен никога не е стоял въпросът, дали да се реализирам у нас или в чужбина. Зная, че камъкът си тежи на мястото и предпочитам родната страна. Обикновено хората, които тръгват на Запад, смятат, че там ще спечелят много, а проблемите ще са по-малко. Рядко това отговаря на истината. Начинът на живот зад граница е различен, липсват приятелите, личното време е оскъдно. Тук имаме близки и приятели, на които може да се разчита и прекрасна природа. Предимствата на живота в България надделяват. Убедена съм, че в България по-лесно може да се реализира всеки човек, който се стреми към това. Определено предпочитам да работя и да се развивам в родината, защото тук е домът ми“, категорична е Ивиана.

(Виж видеото с Ивиана Митова)



Илия Проданов е първи в надпреварата „Млад еврофермер на годината 2019“. Той е част от семейния бизнес на семейство Проданови - зърнопроизводство. Фамилията стопанисва 12 хиляди декара ниви в четири землища в общините Камено и Бургас. Една четвърт от тях са собствени, останалите са наети и арендовани. Сеят традицонните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, рапица, царевица, нахут. По-рядко са нивите със слънчоглед. Заедно с брат си Георги, баща си Янчо и мама Янка, Илия върти семейната фирма. Илия и Георги са учили икономика и мениджмънт. Той учи право, но няма никакво желание да става съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт. Тази сложна наука му е необходима, за да се справя с бюрокрацията в бранша. Привлякла го и защото дава много широка обща култура. Интересува го но-тил технологията, която би компенсирала в известна степен сериозните последствия от сушата. В нейно лице вижда възможности за оптимизиране на разходите, за нормална печалба. Убеден е, че ще я приложи съвсем скоро върху част от техните масиви. Илия гледа и черешова градина. Овошките са на площ от 30 декара, но грижите за тях са любимото хоби, за спорта, както се казва, и изобщо не става дума за печалба.„Ние с брат ми основно „носим” кампаниите по сеитбата, торенето, пръскането, прибирането на реколтата и оранта. Това не е проблем, аз, пък и той, откакто се помним, сме все на полето“, подчертава Илия Проданов.

(Виж видеото с Илия Проданов)





Всички номинирани в конкурса получават медали.Те са:
• Георги Хаджийски,директор на фирма"Хаджийски и фамилия"
• Даниела Димитрова,изпълнителен директор на „Сидар“АД
• Симеон Пантелеев, управител на кравекомплекс
• Галин Велев, собственик на ЕТ „Джи-АГРО - Галин Велев“
• Павел Павлов, мениджър фирма“Руж-9“
• Цветелина Николова, управляващ директор на винарските изби „Катаржина Естейт“
• Константин Стоев, съуправител Винарско имение „Драгомир“
• Наталия Гаджева, съуправител Винарско имение „Драгомир“.

(Виж видео с Галина Пейчева)


Павел Павлов, мениджър е на фирма „Руж-9”: Търсим по достоен начин мястото си на световния винен пазар

Павел Павлов  e икономист по образование, но знае много за лозята и виното. Научил го през годините.  Мениджър е  на „Руж-9” ООД.  В дружеството той е представител на собственика и  е ангажиран на оперативно равнище да ръководи процесите във фирмата, да развива  отношенията с клиенти и доставчици, да решава вътрешните въпроси.  Негов прерогатив е изцяло  мениджмънтът на стопанството.
 
Представете фирмата накратко, защо се захванахте с трайни насаждения?
Сравнително млади сме,  от 2014 година  работим  активно по полето. Основната част от земята е  собствена и съвсем малко е арендована. Започнахме със събирането й през 2004 г.,  тогава в екипа имахме учен. Той направи почвените анализи и ни гарантира, че тук е подходящо за отглеждане на грозде. Разбрахме, че без комасация 100 процента няма как да гледаме лозе. Сега имаме  два масива по 1000 декара, но процесът продължи  15 години. Преговаряхме с огромен брой наследници,  беше  много бавна, тежка и тромава работа. Цялата ни инициатива  е концентрирана в Хасковско и по-конкретно в землищата на няколко села около  Любимец.  Имаме вече бегъл, но набираме интензивен  опит,  в отглеждането на бадеми. Те са приблизително 1500 дка.  Да отбележа, че самите насаждения са малко, но подготвяме терена -  комасираме, дренираме, градим напояване, осигуряваме пътища. Засаждането ще е  в близко бъдеще. Лозята са засадени през 2016 и 20117 година. Тогава кандидатствахме  по мярката „Конверсия и преструктуриране”,  заменихме стопанисваните стари лозя в Пловдивско, изкоренихме ги и преместихме масивите на по-подходящо място. Сега навлизат в плододаване.

Какви сортове лози имате,  ползвахте български или посадъчен материал от чужбина?
Сортовете ни са основно с най-добро пазарно приложение. Червените са  каберне фран и каберне совиньон, мерло, сира, малбек, карменер. Белите са совиньон блан, мускат, шардоне. Нямаме засега български посадъчен материал, наши доставчици са  най-голямата пепиниера в Италия  - кооператив „Рошедо” и „Троант”, също там, частично сме купували и от други, но съвсем малко. Към български доставчик не се обърнахме, защото времето за реакция при реализацията на проектите  бе твърде малко, а нужните  обеми такива, че нямаше бълагрски производител, който да отговори на изискванията ни за необходимите количества. Трябваше да изберем някой голям – „Рошедо” произвежда и  продава около 100 милиона лози годишно,  изключително добре подготвени са технически и технологично, около 200 кооператори  в една италианска област работят за него и осигуряват нужния посадъчен материал, за да са номер 1 и да може да отговорят в кратки срокове на заявките.

Каква беше миналогодишната реколта?
Много слаба, защото единият масив  влезе в плододаване,  събрахме не повече от стотина тона. Има пазар, защото регионът, където са лозята ни,  е един от най-добрите у нас. Там почвите и климатът са възможно най-подходящите. Земята е с високо  съдържание на желязо, на слюда и гнайс, наличие на пясък,  пропускливост. Това определя  доброто  усвояване на минерали и по-нататъшното развитие на вкус,  аромат  и изобщо цялостния профил  на гроздето, което произвеждаме.  Климатът се характеризира като средиземноморски, проникващ  по долината на Марица, благоприятства развитието на тази култура. Имаме засушливо  лято, с много сдлънцегреене, сух вятър и сух въздух, които проветряват  лозята - те са на около  300 метра надморска височина  в Южен Сакар. Като  цяло благодарение на този непрекъснат въздушен дренаж не се налага да се обработват много, по-устойчиви  са на болести. Заради температурите,  които при нас са високи,  имаме по-бързо узряване. Когато белите ни сортове са готови, избите не са започнали кампанията – все пак почиват през август. Белите ни дадоха  много добър резултат. Един от големите винпроми ги винифицира в отделни съдове, без да ги смесва с  добива от други региони. Очакванията им се оправдаха. Разчитаме тази година да пласираме цялото количество бяло грозде заради показаните резултати. Естествено ще се съобразим с някои препоръки на специалистите по време на вегетацията.

Как преценявате винения пазар и пазара на грозде в България?
Пазарът на грозде е  сравнително стабилен, след  дълъг период на адаптация след турбуленцията заради  отпадането  на  Русия и Източна Европа.  Настрои се към новите потребности и вече не се чува у нас  за непродадено, а за несъбрано грозде. Родните производители имат традиционни пазари, за жалост Русия не е сред тях по политически причини,  или е  твърде слабо представена. Хубавото е, че има тренд на непрекъсната промяна в навиците на българския консуматор. Виното влезе много сериозно в заведенията за хранене. Винената култура се повиши и виното набира потенциал като основен продукт,  който  заедно с храната присъства на трапезата. Проблемите отпреди 10 години, свързани с голямото производство на домашно вино,  постепенно отшумяват и вече не са притеснителен елемент.  Държа да отбележа, че то  все още е фактор, но е отпадаща тенденция.  Не е тайна, че и най-посредственото заводско вино от грозде, защото тук-там се прави и от стафиди, е  по-добро от домашното. По време на приготвянето му се контролират редица процеси – бистрене на  гроздовата мъст, охлаждане при нужда, спиране на ферментацията и повторното й стартиране, филтриране.  Имаме интерес и насърчаваме този процес,  доколкото зависи от нас, но не мога да отрека, че покупката на грозде в чували от хората, реализира малко по-добра цена. Този сегмент на пазара е много интересен, защото дребните търговци плащат повече. Малките бутикови изби са изключително благоприятен вариант за продажба на грозде, поставят повече изисквания, но плащат по-справедлива цена.  Под  1 лев  за килограм е несправедлива, но пазарна цена.  Разходите по производството  растат, като се вземат предвид и волностите на климата. Едно лозе не е актив, а е стопанство,  което има нужда от непрекъсната грижа и развитие.

Възможно ли е у нас да се печели от лозя?
Миналата година стартирахме от изкупни цени средно 80 стотинки за килограм грозде, като бялото беше малко по-скъпо от червеното. След случая „Карнобат” цените паднаха наполовина и това  постави производителите на колене – те нямаше как да покрият разходите си.  Програмите, които подпомагат развитието на лозарството,  по никакъв начин не засягат някаква помощ, свързана с необходимата техника,  за изграждане на инфраструктура. Те позволяват монтажа на поливни системи, но не докарването на вода, а доставянето й с водоноски е скъпо. Финасиранията по програми по никакъв начин не засягат защитата от градушки, които са голям бич за сектора. Надявам се с новата наредба № 6 да успеем частично да си помагаме при застраховките срещу градушки. Има приложими решения, но не става с мрежите, защото създават проблем за машинните обработки. Нужна е мярка, по която да може да си купуваме трактори, прикачен инвентар – 4. 1. не е подходяща, защото виненото грозде  не е в  чувствителен сектор и не получаваме точки, а това не класира проектите на по-предни места.  Има  много необходими действия,  които трябва да бъдат реализирани, за да е устойчиво стопанството.  И когато казвам, че цена под лев е несправедлива, имам предвид точно това. Примерно превозът на  работниците – имаме по 80 души всеки ден,  е твърде чувствително перо разход. А тези разходи не са преки по себестойността. В  Италия гроздето е  1 евро за килограм. Затова  там  ползват най-добрата техника, плащат на  повече бригадири, които да следят ръчните процеси. Лозарството е сложно, при винените сортове следим киселини и захари и няма как да пропуснем нито един от двата параметъра, защото продукцията остава наша. Изисква специфичен подход и много познания.  И смятам, че може да се печели от лозарство, ако много добре се подбере районът, добри и устойчиви сортове с пазарно приложение, провеждане на агротехнически мероприятия навреме от добре обучен и квалифициран персонал, заместване на ръчните операции с механизирани, защита срещу своеволията на времето - градушките  връщат с две години в развитието, застраховките.  Съвкупността от всичко предполага много сериозен подход и внимание.  Това е пътят към приличната себестойност. Тоест необходимо  за устойчивостта на бранша е  цената постепенно  да премине психологическата  граница от 1 лев. После ще е далеч по-спокойно,  лозарите ще имат стимул  за бъдещи печалби, включително  да подновяват инвентара и да направят допълнителни инвестиции, да вложат повече в работата с човешките ресурси.

Имате ли проблем с кадрите?
Проблем с  работната ръка нямаме, засега. Намираме хора с дълъг опит в лозарството,  но средната им възраст е около 60 години, те не са в цветущо здраве. Съобразяваме се с този факт. Създаваме нова организация на работа. През лятото почваме много рано сутринта, за да избегнем жегите, осигуряваме вода и разхладителни напитки. Разделяме  големите на по-малки лозарски групи с  отговорници.  Към днешна дата  у нас липсва изобщо понятието майстор-лозар. Годишно от паралелки  по лозарство излизат около трийсетина души, част от тях нямат намерение да практикуват и само няколко човека започват работа, а това е крайно недостатъчно. Има глад  за специалисти. От нас се изисква да направим  бранша по-представителен и по-интересен. При нас работят трима агрономи, единият е с по-голям опит, другите са млади и сега се развиват.  Те са страхотен екип.

Как поддържате лозята?
Всеобщо е схващането, че прилагането на защитни мерки към растенията при вече появила се болест е закъсняло. Шансовете за справянето с проблема са много намалели.  Много е важно правилното прогностично управление – в Италия, примерно общините инвестират в метеостанции и плащат на агрономи да разчитат получените данни.  Издават специален ежедневен бюлетин,  в който стопаните може да проверят какви са рисковете за кабернето или мерлото. Съдържа дори препоръки за препаратите, които да се използват. При нас, ако се съберем малко повече заинтересовани гроздопроизводители и обхванем по-голяма територия с  нашите метеостанции, които на определен интервал от време прехвърлят данни в облак, ще увеличим много точността на прогнозата, която всеки от нас би получил. Може да си купим установки за противоградовите ракети и да разрушаваме градоносните облаци. Една би  ни струвала около 40 хиляди евро, но покрива територия от 800 декара. Ако от тази площ загубиш продукцията, ще дадеш тези пари няколко пъти. Въпросът е да има и малко помощ, защото декар лозе струва първоначално  6-7 хиляди лева, ако се направи както трябва и върху тази сума натрупваш още и още. За да няма нулева година, трябва много и истински грижи. Много е важно и от страна на регулаторните органи да няма неглижиране, подценяване на ситуацията, в която са лозарите у нас. Напротив, трябва да се подава ръка във всеки възможен момент, защото те се борят с ниски изкупни цени, със  своеволията на природата, предлагащи търсена и желана стока, но трудна за отглеждане, обработка, събиране,  съхранение.

Ще развивате  ли стопанството и занапред?
Вярваме в това което правим, не сме единствените в условията на конкуренция, но даваме всичко от себе си, набелязваме цели, следваме ги. Имаме амбициозен екип, правим промени,  разчитаме на иновации. Притежаваме професионална метеостанция, благодарение на която може да правим прогностични модели за необходимостта от растителна защита. Предстои съвсем скоро да въведем опитно софтуер  по управление на лозови масиви, разработка на словенска компания. Той е на английски, преведохме го, имаме голямото желание да го адаптираме към българските понятия  и да решим специфични проблеми. Използваме съвременни методи в мениджмънта, направихме  първи стъпки в системата на контрол и следене на машинните операции. Тракторите ни са  оборудвани е със специални устройства, които отчитат всичко изработено. Свързани са с компютър в офиса, където данните се свалят и обработват. Правим анализ на заетостта на техниката и на разходите, това са  новости, които  много ни помагат, без иновациите сме загубени. Внедряваме най-модерната поливна инсталация със сериозни възможности за подхранване на растенията през нея.  Преговаряме за покупка на  още земя в района, няма да сменяме мястото. Разбиращите от земеделие казват, че то трябва да е лесно. Това обаче  става, щом за мястото,  което притежаваш,  избереш най-правилната култура и не правиш компромис.  В съседство  с нашите масиви  има лозе, засадено през 2014 г. Когато започнаха дълбочинните почвообаротки  там, се натъкнаха на комплекс  къщи от тракийско време. Организираха  разкопки и  извадиха съд за вино.  Възрастта му бе датирана в Брюксел  – най-старият е, открит някъде по земята, тоест траките са брали грозде и са правили вино тук. Има дух този край, това помага и затова сме добре.  Избрали сме нелека култура, но имаме конкурентно предимство,  нямаме амбиции да преработваме грозде. Искаме да сме добър производител на винено грозде,  гарантиращ количество и качество. От тази гледна точка притежаваме потенциал и може да направим още масиви, когото сме готови. Най-важното в момента е да успеем да вземем превес, защото сега лозята са ни във фазата малки деца, оцелели са, няма да ги загубим, но как ще се развият, зависи от грижите. Не може да се отпуснем. Знаете ли, Мишел Ролан - корифей в областта на винения бизнес и световен   водещ консултант, определи през миналата година Черноморския регион и конкретно България, Румъния, Молдова  и Турция като новия винен свят. По думите му, това е звездата на хоризонта, районът  тепърва развива потенциал. Това негово изказване е ключово, отразено в  много медии и е сигнал за нас, че наистина трябва да търсим по достоен начин мястото си на световния винен пазар. Правим първи крачки, доста успешни, в тази посока. Трябва активно да работим всички заедно, за да се  да утвърдим!

Людмил Работов: Не можеш да излъжеш земята. Но гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари

Людмил Работов създава семейната си фирма през 2002 година в родния си град Раковски, Пловдивска област. Той е човекът, който не само управлява бизнеса, но и работникът, който върши всичко, когато не достигат хора. Съпругата му пък се занимава със счетоводството и с юридическите взаимоотношение по наемане и покупка на земи. Людмил Работов е активна обществена личност. През 2019 година е избран за втори мандат да бъде председател на УС на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. Участва в подготовката за посрещането на папа Франциск в Раковски.

- Господин Работов, след 17 години работа с какви активи днес разполага ЕТ „Людмил Работов- 2002“? Кои от тях цените най-много?
- Най-ценният актив за селскостопанския производител е земята. Собствената земя ми е около 2000 декара. Общо обработвам 8500 декара земя, която основно е в землището на село Борец, община Брезово – там са 7500 декара и 1000 декара в Раковски. Почвата е доста разнообразна – имам засолени смолници, глинести почви, песъчливи почви. Залагаме култури, които оптимално понасят вида и състоянието на почвите в нашата обработваема земя. Техниката ми се състои от 4 трактора „Джон Диър“ с различна мощност, един челен товарач, с който работим основно при внасянето на торове в засетите площи. Имам собствен зърнокомбайн „CLAAS LEXION 660” закупен 2017 г. До 2016 година ползвах външни услуги и тогава реших да взема собствена машина. Дава ми спокойствие и сигурност за прибиране на продукцията.
Но машините и техниката са нищо, ако нямаш добри работници. Имам 3-ма механизатори и 2-ма пазачи. Аз помагам навсякъде и всякога, когато има нужда от още една работна ръка, най-вече при прибирането на продукцията.

- Защо избрахте зърнопроизводство, защо не овощарство или зеленчукопроизводство, които са по-традиционни за вашия регион?
- Културите, които сея са бързоликвидни и това е безспорно важен икономически довод да отглеждам точно тях. Но природата не е много благосклонна към зърнопроизводството в Южна България, сравнено с условията в Добруджа да кажем. Да, имаме традиции в отглеждането на плодове и зеленчуци в региона, но мисля, че те са по-рисков бизнес.

- Какви зърнени култури отглеждате?
- Сея около 4000 декара пшеница, 2000 дка рапица, 2000 декара слънчоглед, имам малко бобови – към 300 декара грах и около 200 декара люцерна. Тази структура на посевите е съобразена със сеитбообращението. По принцип „повторки“ на култури не правя. Например пшеница и ечемик засявам след рапица и слънчоглед. От 2016 година вкарах и бобови. Опитвах 3-4 години с леща. Оказа се нерентабилна за мен – няма пазари, няма добиви. Тази година опитвам с фуражен грах. Правя го не само с надежда за по-добра реализация, но и за да променя структурата на почвата по отношение на азот-фиксирането, което идва от бобовите растения.

- Колко продукция годишно произвеждате?
- Потенциалът за добив на пшеница в Южна България от селекциите, които познаваме и са български е около 500-600 кг. от декар. От 5-6 години масово навлизат чужди селекции пшеница с малко по-високи добиви за сметка на качеството. Моето стопанство произвежда 2000 – 2400 тона пшеница с добри хлебопекарни качества. Купувачът ми е „Кооперация Симид-1000“  в лицето на г-н Караджов, с който сме си изградили взаимно доверие и партньорство. Слънчогледа го продавам на преработвател в Брезово, фирмата е „Садина плант“. Добивите при добра година и при правилна растителна защита са между 200 и 300 килограма от декар. Всичко, което е над 200 килограма е печалба, при тези цени на слънчогледа. За 2018 година средният ми добив е 320 килограма на дка.

- Откога  се занимавате с рапица?
- Гледам тази култура от 2004 година и съм един от пионерите на рапицата в България и района. През първата година постигнах добив от 350 килограма от декар. Много трудно се постига този добив в Южна България. През 2018 година имах 400 килограма среден добив, но 250 килограма са задължителни, за да има някаква печалба.

- Господин Работов, от кого се учите на агробизнес, от кого „вземате акъл“?
- Разбира се най-важен е личният опит. Опитвам и гледам да греша по-малко. Питам други колеги, които са опитвали преди мен, за да науча от тях как да реагирам при определени предизвикателства на природата и на пазара. И много ценна помощ, много знания получавам от консултантите ми от BASF, защото те са натрупали опит от цяла България, а фирмата – майка работи и има опит в целия свят. Заедно с техния екип правим мониторинг на блоковете, оглеждаме състоянието на посевите, коментираме, те дават съвети. Това ми помага да избера оптималния момент на третиране с хербициди, фунгициди и инсектициди. Работя в слънчогледа и рапицата с технологията Клиърфийлд. Върши ми чудесна работа, защото контролирам плевелите и посевите остават чисти до края на вегетацията.

- За какво спорите с консултантите?
- Най-често за цени. Оценявам, че са склонни да преговарят, оценявам, че са склонни да правят отстъпки. Дават ми съвети за времето, когато трябва да третирам посевите, за количествата препарати. Убеден съм, че хората от офиса на BASF  са много компетентни и подготвени.

- Опитвате ли да „надхитрите“ природата?
- О, това не може да стане. Не можеш да излъжеш земята. Но можеш да си искрен и честен с нея – гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари. Аз обичам земята си така, както обичам семейството и децата си. Давам на земята каквото има нужда, но тя ми връща много повече. Не става дума само за добри добиви и печалба. Дава ми добър и смислен живот, носи ми удовлетворение, от това което права. Мисля, че не с всяка работа е така. Земеделието има това предимство и ми харесва да работя със земята и да се радвам на благата и плодовете на нашия труд.

- Колко струва днес Вашата фирма?
- Не съм се замислял, защото не мисля да я продавам. Иначе – да, сега ако продавам, ще бъде добре, защото фирмата ми е във върхова кондиция. Ако някой иска да купува или наема един бизнес като моя, трябва да има визия какво ново ще направи, за да стане още по- полезен и печеливш.

- Какви са годишните приходи на Вашата фирма от дейността? Как намалявате себестойността на продукцията си?
- Средно постигам между 1,5 и 2 милиона лева приходи. Фирмата е печеливша. И да уточня, печеливша, дотолкова, доколкото помагат и европейските субсидии. Макар че нашите управници са приели не достатъчно обмислен подход по отношение на облагането на европейските субсидии. Още като влязат във фирмата, ние се задължаваме с 10 процента данък върху печалбата за тези субсидии.  
По отношение на себестойността: начинът да я снижим е като оптимизираме обработките и ако имаме възможност – да преминем на технология „Strip Till“. По отношение на торовете и препаратите за растителна защита – там няма кой знае какво да се направи. Опитвам се да водя интегрирана защита, която е с една идея по-добра от конвенционалната. Трябва да съкратя механизацията, като внедря многофункционални машини. Например плуговете постепенно се изместват и остават излишни в стопанството. Старая се минимално да ползвам дискова брана, имам 11-метров култиватор „Джон Диър“. Целта ми е да не уплътнявам почвата.  

- Господин Работов, как се разбирате с държавата?
- Можем да се разбираме и по-добре. Политиката спрямо земеделците създава усещането сред хората, че едрият земеделец е някакъв латифундист, който получава незаслужено много пари. И че по никакъв начин не допринася за подобряването на живота в районите, в които обработва земя. Но малките общини, малките населени места се крепят на земеделието. А по-големите земеделци са тези, които помагат най-много за решаване на местните проблеми. Наравно с държавата. Земеделието не се прави само със земя. Земеделието се прави с хора и ако ги няма – земите пустеят. Значи е важно да подкрепяме местните хора според възможностите си. И го правя не само аз. Ще дам и още един довод държавата да подкрепя земеделците. Всяка година България изнася 4-5 милиона тона зърно. Това е възобновим ресурс, който се плаща. Ако изнасяме злато – добре, но то свършва в един момент. А земята е жива, докато я гледаме и се грижим за нея. Земеделието не ощетява следващите поколения.

- Освен със своя бизнес се занимавате и с делата на зърнопроизводителите в Пловдив като председател на управителния съвет на съюза. Какви са общите ви цели?
- От 2016 година съм председател и сега съм на този пост втори мандат. Съюзени сме, за да защитаваме по-добре общите си интереси и кауза. В Пловдив имаме 56 членове на съюза. Членуваме в Националната Асоциация на Зърнопроизводителите, изградена от 20 на брой регионално представени структури. Голяма част от идеите, които представяме и обсъждаме с МЗГХ и с Държавен фонд „Земеделие“ идват от нашия Пловдивски съюз. През миналата година например се борихме срещу абсурдната идея да се пререгистрират договорите – за наем или за аренда, които реално са вписани. И се преборихме: не може със задна дата да връщаме нещо, което вече е договорено между двама равноправни субекти. В момента се борим за това държавата да вдигне малко помощта за възстановяване на част от акциза за горива. Следим за предложените промени за изменение по отношение на закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт  и продукти от нефтен произход. Участваме активно в изграждането на бъдещия и обединяващ закон за земята. На дневен ред е законопроекта за превенция от неблагоприятни климатични събития.

И не на последно място искам да пожелая на всички земеделци преди всичко здраве и една дъждовна  и плодородна година. Спорна и успешна работа на вашия екип, показващ благородното лице на земеделието в България!
Разговора води Михаил Ванчев

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Щабът: Излекувани са 48 души, новите случаи на Ковид-19 са 14

Щабът: Излекувани са 48 души, новите случаи на Ковид-19 са 14

Събота, 30 Май 2020

14 са новите случаи на COVID-19 у нас, от тях 4-ма са в болница,...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

ДФ „Земеделие” създаде специален имейл за сигнали за пожари

ДФ „Земеделие” създаде специален имейл за сигнали за пожари

Четвъртък, 21 Май 2020

 Паленето на стърнища в страната продължава, въпреки предупрежденията и санкциите, които ДФ „Земеделие“ налага....

Компании, Събития, Анализи

Министър-председателят Бойко Борисов проведе среща с представители на Българско конгресно бюро

Министър-председателят Бойко Борисов проведе среща с представители на Българско конгресно бюро

Събота, 30 Май 2020

Премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на Българското конгресно бюро. В срещата участваха...

Реколта, Пазари, Цени

Фермерски фестивал „Произведено във фермата” отвори в София

Фермерски фестивал „Произведено във фермата” отвори в София

Събота, 30 Май 2020

Фермерски фестивал „Произведено във фермата” отвори в София.  В 4 поредни съботи – 30.05,...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

 Румен Радев: Нужни са инвестиции в модернизация на лабораториите и младите учени на ИРГР-Садово

Румен Радев: Нужни са инвестиции в модернизация на лабораториите и младите учени на ИРГР-Садово

Петък, 29 Май 2020

 В рамките на посещението си на територията на пловдивската община Садово президентът Румен Радев...

Иновации, Обучение, Агросвят

Комисар Мария Габриел: Необходимост от координация, гъвкавост и стратегическа автономност по веригите на доставки са поуките за науката и иновациите от кризата

Комисар Мария Габриел: Необходимост от координация, гъвкавост и стратегическа автономност по веригите на доставки са поуките за науката и иновациите от кризата

Петък, 29 Май 2020

Българският еврокомисар Мария Габриел проведе втора видеоконференция с министрите отговорни за научните изследвания на...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.