Министерството на земеделието и храните и Селскостопанската академия представиха българския иновационен и научен потенциал в селското стопанство по време на тематичната седмица „Необходимости за живот: храна, дрехи и подслон“, която се провежда от 5 до 16 юни в рамките на Международното изложение ЕКСПО 2025 в град Осака, Япония.

Акцент в представянето ни е поставен върху устойчивото земеделие, селекцията на растения и разработването на храни с висока добавена стойност, включително космически храни.

„Иновациите са движеща сила и основен фактор за устойчив растеж и добавена стойност в сектора на селското стопанство и производството на храни. Те са възможност да отговорим на глобалните икономически предизвикателства и да повишим конкурентоспособността на аграрния ни отрасъл. България е малка страна, но притежава значителни постижения в приоритетни области като селекцията на растения и производството на космически храни“, заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева при откриване на  събитието в българския павилион.

Тя посочи, че значението на земеделието нараства със своя глобален принос за опазването на околната среда, осигуряването на заетост, развитието на селските райони и гарантирането на продоволствената сигурност.

„Прогресивната наука и съвременните технологии позволяват да издигнем храната и храненето на друго ниво“, допълни заместник-министърът и подчерта, че във времена на все по-глобализиращ се свят трансформацията на аграрния и на хранителния сектор е ключов фактор за утвърждаване на приобщаващи и устойчиви общества.

В рамките на участието на българската делегация, председателят на ССА проф. Виолета Божанова изнесе презентация за най-новите растителни селекции на Института по зеленчукови култури „Марица“ към ССА. Сред тях са сортовете „Розово сърце“, „Алено сърце“ и „Розов блясък“, които се считат за едни от най-вкусните в света. Те са пример и за съхраняване на традицията в съчетание с възможности за висока продуктивност и устойчивост на болести по растенията. Този резултат се постига чрез иновативни методи за селекция – ДНК генотипиране, пълно фенотипиране, метаболомни анализи.

Бяха демонстрирани и най-новите постижения, свързани с ускоряване на процеса на селекция на растения чрез иновативна методика за дистанционно наблюдение и машинно обучение за полево фенотипиране.

Директорът на Агробиоинститута към ССА  проф. Иван Атанасов представи български космически храни с доказан успех в реални антарктически и други специални мисии. Новите храни са продукт на обединението на най-новите научни постижения на института и високотехнологичните разработки на компанията „Антарта“. Те са израз и на дългосрочното стратегическо намерение за обединяване на качество, безопасност, традиция и иновации в създаването на храни с висока добавена стойност.

Бяха представени и биоактивни продукти под формата на хигроскопичен прах, извлечен чрез съвременна технология за оползотворяване на биомаса и отпадъци от етерично-маслени култури.

Българският павилион на Международното изложение ЕКСПО 2025 – Осака се намира на стратегическо място и е с площ от 376 кв. м. Мотото на националния ни павилион е „Еволюция с природата“ и предава посланието, че прогресът трябва да се движи в хармония с природата. То е в унисон и с основната тема на изложението: „Проектиране на бъдещо общество за живота ни“. ЕКСПО -Осака се провежда от 13 април до 13 октомври 2025 г.

Български фермерски съюз изпрати отворено писмо до министър-председателя Росен Желязков и министрите на земеделието Георги Тахов, финансите Теменужка Петкова и на икономиката Петър Дилов, за създаване на нови финансови инструменти и механизми за подпомагане, оздравяване и стимулиране на българското земеделие. „В контекста на глобалните климатични промени, трайно променящия се жизнен стандарт и социална среда – включително и в България, както и предвид динамичната политическа и икономическа реалност, която формира нови тенденции в световната търговия, се наблюдават процеси с изключително сериозни последици за българския аграрен сектор“, коментира в писмото председателят на БФС Георги Стоянов.

Разразилата се глобална търговска и икономическа война, налагането на мита и непредвидимостта на международната пазарна конюнктура създават реална заплаха за обезпечаването на продоволствените нужди на населението. В този контекст, особено актуален е въпросът за скъсяване на агрохранителната верига и осигуряване на устойчивост в сектора (намиращ отражение и в проекта за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни на Министерството на земеделието и храните).

От Български фермерски съюз акцентираме върху един ключов въпрос – липсата на механизми и устойчиви политики за създаване и подкрепа на ново, младо поколение земеделски производители и фермери, изведено като основен приоритет и задача и от Европейската комисия. Вярваме, че именно сега е моментът да се даде стратегически тласък в тази посока и на национално ниво, посочва Георги Стоянов.

Когато говорим за финансови и инструменти и механизми, говорим за държавна подкрепа, която по ясен, категоричен, всеобхватен и ефективен начин да предлага готови решения за наболелите проблеми от обществена важност – безводие, климатични изменения и катаклизми (градушки, ранно засланяване, измръзване), липса на пазари, високи цени на стоки, липса на кредитиране и прочие.

Трайно установилата се тенденция към фалити, отпадане и унищожаване на родни производители – независимо дали по обективни или субективни причини, води до изчезването на цели отрасли, породи и сортове с национална идентичност и значение. Наблюдаваме как цели фамилии и региони губят поминъка, труда и живота си, граден с поколения.

От съществено значение е създаването на ефективен и устойчив механизъм за застраховане на земеделската продукция в България. Международната практика ясно показва, че успешни модели се основават на активно участие на държавата, изграждайки се на принципа на солидарност между публичния и частния сектор. В Австрия например държавата покрива по-високия процент от застрахователната премия, с цел да облекчи земеделските производители и да повиши обхвата на застраховането. Подобни системи действат и в Испания и Франция, където публичната подкрепа играе ключова роля за стабилността на сектора. В САЩ застраховането на земеделска продукция е основен елемент от аграрната политика, реализиран чрез Федералната програма за застраховане на културите. Тази програма представлява публично-частно партньорство, при което частни застрахователни компании предлагат полици, субсидирани от федералното правителство. На този фон е належащо България също да разработи аналогичен модел, като така насърчава земеделците да се защитят от неблагоприятни климатични събития и гарантира устойчивостта на земеделския труд.

Също така е належащо да открием диалог по още един възможен допълнителен, но ключов механизъм за устойчиво подпомагане на земеделските производители – този на кредитните кооперации. Макар че Законът за кооперациите позволява създаването на взаимоспомагателни каси, на практика липсва специален закон, който да регламентира тяхното функциониране. Съществуващата законова празнота, в комбинация с ограниченото действие на Постановление №343 от 2008 г. (валидно само за 33 кооперации, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд), възпрепятства възможността този модел да се разшири и приложи ефективно в национален мащаб. Това е пропусната възможност за изграждане на стабилен и локален механизъм за достъп до финансиране, основан на принципите на кооперативната солидарност. Считаме, че следва незабавно да се доразвие и надгради нормативната рамка в тази посока – като част от по-широката стратегия за финансова устойчивост на земеделския сектор.

         По отношение на нарастващите фалити, европейската политика е категорична в необходимостта от създаване на мерки за държана подкрепа и превенция и намира израз в Директива (ЕС) 2019/1023 относно превантивното преструктуриране и втора възможност за предприемачи. Макар и да беше приета Наредба за инструментите за ранно предупреждение и достъпа до информация на предприятията при вероятност от несъстоятелност, въз основа на която Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия създаде и поддържа публична уеб базирана система, реалното ѝ функциониране е незадоволително и безрезултатно. Системата не предоставя ефективни възможности за оперативна намеса, финансиране, преструктуриране или реална подкрепа.

Български фермерски предлага незабавно да се разработи нова стратегия за подкрепа на земеделските производители, изразяваща се в:

• Създаване на специализиран механизъм, подобен на Национален гаранционен фонд или донадграждане с фокус върху справедливото обезщетяване на земеделските производители във връзка с климатичните промени;
• Предоставяне на гаранции и достъп до финансиране за предприятия в риск чрез капацитета на ДФ "Земеделие" или Българска банка за развитие;
• Изработване на законова рамка за превантивно преструктуриране, с възможност за намеса преди откриване на производство по несъстоятелност;
• Институционализиране на инструментите за ранно предупреждение и реална подкрепа чрез правни и финансови механизми чрез текуща оперативна намеса в дейността.

Български фермерски съюз заявява своята готовност да участва активно в работни групи и дискусии за изработване на конкретни законодателни текстове и механизми, които да отговорят на нуждите на сектора и да гарантират устойчиво развитие на родното производство, пише още в писмото до представителите на правителството.

За повече информация: Наталия Кирова – „Връзки с обществеността“ – 0884 764021

Георги Стоянов, Председател на Българския фермерски съюз – 0899 853953

В периода от 11 до 19 април 2025 г. за пръв път у нас  стартира инициатива  „Великденска кошница“.  Тя има за цел да осигури на трапезата на всеки дом основните великденски продукти, които са традиционни за страната ни, на достъпни за потребителите цени, без компромис в качеството.

В кампанията ще бъдат включени следните продукти:

• Агнешко
• Ярешко
• Яйца
• Великденски козунаци
• Тематични сладкарски изделия за празника

Предложението за тази инициатива се предвижда да бъде осъществена чрез доброволно сътрудничество между Министерството на земеделието и храните и търговските вериги и супермаркети.

При желание участващите търговци се ангажират да предлагат горепосочените продукти на контролирани цени по време на празниците.

„Великденската кошница“ е доброволна ценова инициатива, а не законодателна такава.

Очакваните резултати за домакинствата са по-достъпни цени в период на увеличено търсене и разходи. За бизнеса – подобряване на имиджа и връзката с потребителите чрез социална отговорност. Превенция на спекулативни ценови скокове и поддържане на ценова стабилност са също сред целите на кампанията.

Министерството на земеделието и храните предлага идеята и при желание да се координира с големите вериги – супермаркети у нас.   Няма правно задължение за търговците да участват. Търговците се съгласяват доброволно да включат определени продукти в специален списък и да предложат наистина или стабилни, или по-ниски цени на определени продукти.

Инициативата ще допринесе за предотвратяване на прекомерни повишения на цените в този период и по отношение на самата конкуренция.

              Един от най-големите товарни кораби в света за първи път пристигна на „Пристанище Варна“. Той е от клас Panamax и достави 58 000 тона рапица в България. Дължината му е 229.00 метра, а ширината - 32,26 метра, като плава под флага на Хонконг. Предстои разтоварване на стоката в рамките на 10 дни, обяви пред журналисти във Варна Пламен Димиев от „Олива“ АД.

Товарът идва от Канада и е предназначен за най-големия преработвател на маслодайни култури у нас – „Олива“ АД. Рапицата е произведена в Канада и ще влезе за преработка в заводите на българското предприятие. Вносът се осъществява оттам заради липсата на суровина у нас и ограниченията за импорт от Украйна, коментира Димиев.

В настоящата стопанска година, поради лошата реколта от слънчоглед, местната преработвателна индустрия с капацитет 4 милиона тона, или двукратно превишаващ реколтата на България, беше принудена да се насочи към внос на заместващи маслодайни култури. Предвид на практическата невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна заради неработещия лицензионен режим, одобрен от българското правителство, на местните преработватели се наложи да търсят източници на суровина извън Европа, обясни Пламен Димиев.

Общият внос на рапица в България за стопанска година 2024/2025  до момента е 314 000 тона, по данни на МЗХ. Активният внос на рапица от местните преработватели е с цел да запълнят производствените си програми до края на стопанската година.

Цялата внесена рапица се  преработва и изнася от България като крайни продукти – сурово рапично олио, рапичен шрот и биодизел, произведен от рапично олио, увеличавайки с  това брутния национален продукт.

В България мощностите за преработване за слънчоглед в олио, белено семе и шрот са за над 4 млн. тона на година, а дори и в най-добрите земеделски години годишното производство на слънчоглед у нас никога не е било достатъчно за уплътняването им – то е около 2 - 2.2 млн. т. Затова преработвателите внасят слънчоглед от други държави – предимно от Украйна, която е най-големият производител в света.

Преди забраните за внос, България беше в топ 5 на преработвателите на слънчоглед и износители в света. Сега тези позиции са загубени. Загубени са и десетки милиони евро приходи, които иначе се влагаха и се харчеха в България.

За повече информация: Вяра Георгиева – 0888 354108

„Връзки с обществеността“

„Олива“ АД