Задачата на екипа на Министерството на земеделието и храните е да повишим производството на български плодове и зеленчуци с активното участие на земеделските производители. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, което се проведе в МЗХ.

На заседанието бяха обсъдени предложения за промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027, които засягат дейността на сектора, и въпроси, изискващи дългосрочно планиране, като районирането на сортовете и адаптирането на производството към климатичните промени.

„Целта на този Консултативен съвет е да свържем производството от полето до масата и да си защитаваме националния интерес по цялата продуктова линия“, заяви министър Вътев. Той подчерта значението на кооперирането за земеделските производители и възможностите, които то дава по отношение на пазарното им присъствие и достъпа до инвестиции.

Заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев посочи, че Консултативният съвет включва представители по цялата хранителна верига, така че проблемите на едните да могат да се чуят и от другите и така да може да се стигне до разумни решения.

Председателят на Държавната комисия за стокови борси и тържища Владимир Иванов коментира, че е започнал диалог и трябва да има еднакви правила и прозрачно взаимодействие в търговските и икономическите процеси.

„Много бързо се консолидирахме върху целта за промени в Стратегическия план и в близките няколко седмици ще дадем всичко от себе си, за да го направим по най-бързия начин“, каза председателят на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните Божидар Петков.

„За първи път имаше съгласие за това, че държавата трябва да започне да прилага определени политики и целенасочено да организира производството чрез тези политики и подпомагането му“, посочи доц. д-р Сава Табаков от Аграрния университет в Пловдив.

Близо 100 горски служители са гасили пожари в горите през последното денонощие. Работещите в стопанствата на Сливница, Асеновград, Стара Загора, Свиленград, Петрич, Казанлък и други участваха в овладяването на огъня при 13-е произшествия възникнали за 24 часа.

Над 500 дка широколистна и иглолистна гора са засегнати от пожарите. Големи са щетите в горски масиви в района на Стара Загора, където пламъците обхванаха 200 дка иглолистна гора. Благодарение на превантивните противопожарни мерки, като изграждане на минерализирани ивици и просеки, пожарът бързо беше загасен и щетите ограничени. Около 200 дка широколистна гора бе засегната при пожара в Сливница, където все още се работи по цялостното овладяване на огъня. През цялата нощ на място са били горски служители, пожарникари, представители на община Драгоман и доброволци. Предвид трудният терен, недостъпен за тежка техника, на много места огънят се гаси само ръчно. Увредени горски територии има и в стопанствата в Асеновград, Маджарово, Земен и Клисура.

Благодарение на бързите действия на служителите в горските стопанства, навременната намеса на пожарната и оперативната организация всички възникнали пожари са овладени. По този начин не само са ограничени щетите в горите, но е гарантирана и безопасността на хората в населените места в близост до огнените огнища.

Български фермерски съюз (БФС) настоява над 3000 малки язовира в страната да бъдат включени в системата за напояване на земеделските производители. Става въпрос за бивши „текезесарски“ водоема, на които трябва да се направи инвентаризация, оценка на състоянието и прилежащата напоителна инфраструктура, обяви Георги Стоянов, председател на организацията. Според него язовирите спешно трябва да бъдат вкарани в системата за напояване в земеделието, защото глобалното затопляне и горещините все повече ще унищожават и намаляват продукцията. Има различни изследвания, едни от тях казват, че температурите в нашата част на Европа ще се повишат средно с 4,5 градуса по Целзий лятно време до 2100 година. Други, че подземните води потъват с по един метър всяка година.

Държавата нехае за тази възможност от 15 години и затова в някои райони на страната изцяло липсва напояване, коментира Стоянов. Причините са или от неразбиране, или от това, че тези язовири се използват като частни, най-вече за водни площи пред нечии имения, за риболов или за напояване само на нивите на някой местен човек с много власт. Призоваваме да се пристъпи спешно към комплексна оценка и инвентаризация на тези ценни активи. Ние можем да дадем и съвети, как това да бъде направено бързо и ефективно, защото вече имаме подобни иновативни разработки. Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели райони, подчерта Георги Стоянов.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев вече заяви, че напояването ще е приоритет, като ще се разработят необходимите документи и ще бъде създадена дирекция "Хидромелиорации" във ведомството. Всичко това ще има смисъл, ако се прави с хора, които имат съответното образование и опит. Нещо, което от години е точно обратното. Ще припомним, че през 80-те години на 20 век в структурите към министерството е имало огромен брой служители по хидромелиорациите и само проектантите и инженерите-хидромелиоратори са били почти 2000.

В Български фермерски съюз подкрепяме тази теза, но ще следим за реалното изпълнение, защото това засяга хилядите наши членове, както и бъдещето на българското земеделие. Членството ни в най-голямата европейска организация на земеделските производители Copa Cogeca идва тъкмо навреме, защото тяхното съдействие в Брюксел ще бъде особено важно и ние определено ще се възползваме, по отношение на хидромелиорациите, за да направим най-доброто за България извън и над всякакви политически уклони, каза Георги Стоянов.

Членовете на Българския фермерски съюз от години възстановяват или изграждат собствените си напоителни системи. Те работят със стотици консултанти, технолози, проектанти и разбира се, с държавната и общинска администрация. Това помага ежедневно да се натрупват знания за предизвикателствата, които засягат абсолютно всички аспекти на това как да се докара вода до масива и на каква цена ще е тя. Организацията си сътрудничи активно с общини, с Националната камара на минералните води и много други. Ролята на съюза е да помага с опит, съвети, както и да оглежда критично работата на институциите.

Според общата Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката. Към 1989 година са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 г., държавното предприятие „Напоителни системи” ЕАД управлява 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ капацитет от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време реално годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се захранват гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) - помпено. Около 1 575 390 дка напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, така и от подземни дренажи. Дренажни води се извеждат и чрез принуда от 94 помпени станции.

Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2 334 км, а на дренажите съоветно на 11 192 км. В допълнение към съоръженията за напояване и отводняване, близо 817 280 дка земеделска земя е защитена от вредно въздействие на водите (наводнения) посредством 635 км защитни диги, включително 268 км по течението на река Дунав. До 2000 г. са коригирани речни корита с обща дължина от 3 164 км. Около 3 000 малки язовира предоставят допълнителен водосъхраняващ обем, като тяхното управление се прехвърля на общините след ликвидацията на кооперативите и държавните земеделски стопанства.

Към днешна дата реално напояваните площи, обслужвани от „Напоителни системи” ЕАД, са се свили още повече до 350 000 - 500 000 дка, в зависимост от годината и валежите. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето всъщност се генерират и основните приходи на държавното дружество. Там отива около 90% от консумацията на вода. Всъщност единствено „Напоителни системи” ЕАД направи и невъзможното, като помогна да се подготви Мярка 125 от ПРСР 2007-2014, която не беше приложена заради изключително лошите решения, взети от тогавашния отговорен заместник-министър на земеделието. Благодарение на упоритостта на дружеството и качествения екип, работещ в периода около 2020 година беше достигнато до защита на мярка 4.3 и дори до обществени поръчки за строителство и рехабилитация. След това отново всичко се върна в изходна точка, защото не се мисли за общественото благо, а само за политически и бизнес интереси. С днешните цени на строителството, вероятно в заявените 24 обекта ще се изпълнят половината дейности. И днес голяма част от действията се определят именно от хора, които подкрепяха решенията във връзка с Мярка 125 или участваха в деградацията на напояването през 90-те години и в началото на 2000-та година, обясни още Георги Стоянов.

За повече информация: Наталия Кирова – „Връзки с обществеността“ – 0884 764021

Георги Стоянов, Председател на Българския фермерски съюз – 0899 853953

Към момента излизането на Русия от черноморската зърнена сделка не се отразява драстично на цените на пшеницата на международните пазари. Това е становището на Българския фермерски съюз. Първоначално зърното поскъпна с 5 евро на тон на борсата в Париж след новината, но затвори в края на деня само с 0.50 евро положителна промяна. „Спирането на зърнената сделка се очакваше от търговците и производителите и затова не се отрази толкова на пазара. Всички бяха подготвени за тази ситуация и не случи нещо фатално“, коментира Преслав Борисов от ръководството на БФС. Независимо от това върху пазара може да има въздействие и на по-късен етап, допълни той.

До момента пшеницата се търгува на около 230 евро за тон на международните пазари. Това е дори по-ниска цена в сравнение с 22 юни 2023 г., когато на световните борси беше ударен пик от 251 евро за тон от началото на новата кампания, обясни Борисов.

Търговците и фермерите наблюдават ситуацията на международните пазари, защото новините от днес за по-високите температури в царевичния пояс на САЩ, както и нападението над Одеса, където по данни на украинските власти са унищожени 60 000 тона, могат да окажат влияние на пазара. Ако продължат неблагоприятните климатични условия в САЩ, може да има покачване на цените на царевицата.

Основната трудност в момента за конкурентноспособността на зърното в ЕС и в частност България е доста по-ниските нива на база доставна цена от Русия, като към момента разликата за дестинация Северна Африка е около 15 долара в полза на русата доставка. Това означава, че европейското зърно е по-скъпо. Този фактор оказва сериозен проблем за реализацията и на българската продукция за държавите, където купуват пшеница с руски произход.

Силно волатилният Матиф от около 5-7 евро на дневна база влияе върху решенията на земеделските производители да продават и в същото време на консуматорите да купуват, което забавя сделките. Всяка една от страните покрива само текущите си нужди с цел постигане на по-добри ценови нива.

Жътвата на ечемик в България е приключила почти навсякъде с много различни добиви. Първоначалните нива на търговия бяха около 375 лв. на тон на пристанище Варна, а към момента цените са доста по-ниски. Жътвата на пшеницата на много места продължава, но докато в Северозападна България дъждовете попречиха и влошиха качеството, в Добруджа пък се наблюдава засушаване, което оказва негативно влияние върху царевицата.

Миналогодишните много високи производствени разходи, съчетани с не добър добив, както и влошеното качество на много места, ще създава доста сложна ситуация за зърнопроизводителите ако не се подобри ценовото равнище, което към настоящия момент с ниските нива от Русия, изглежда нелека задача, независимо от днешните новини, подчерта още Преслав Борисов.

Първоначално сделката за износ на украинско зърно беше сключена с Русия с посредничеството на Турция и ООН през юли миналата година. Тя позволи на Украйна да възобнови износа на зърнени култури през южните си пристанища, които бяха блокирани от Русия от началото на войната. Сделката имаше за цел да облекчи глобалната продоволствена криза.

Цените на пшеницата, основната съставка на хляба, са паднали с около 14% досега тази година, а на царевицата е намаляла с около 23%. Настоящата световна продоволствена криза обаче далеч не е приключила.  Световните запаси от царевица започнаха сезон 2021-2022 на шестгодишно дъно и така нахлуването на Русия в Украйна, един от най-големите износители на царевица в света, доведе до значителен скок в цените. Рязкото увеличение на износа от Бразилия обаче оттогава помогна за увеличаване на доставките заедно с износа на близо 17 млн. тона царевица през коридора. Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че глобалните запаси от царевица до края на сезон 2023-2024 ще достигнат петгодишен връх. Глобалните запаси от пшеница са по-свити и се прогнозира, че ще бъдат на осемгодишно дъно в края на сезон 2023-2024 г.

За повече информация: Наталия Кирова – „Връзки с обществеността“ – 0884 764021

Георги Стоянов, Председател на Българския фермерски съюз – 0899 853953