Европейската комисия предложи редица мерки, които да модернизират системата на ЕС на данъка върху добавената стойност (ДДС), да я направят по-ефикасна за предприятията и по-устойчива на измамите чрез приветстване и насърчаване на цифровизацията. Днешното предложение цели също да отговори на предизвикателствата в областта на ДДС, породени от развитието на икономиката на платформите.

Според последните данни за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС, също публикувани днес, през 2020 г. държавите членки са загубили 93 млрд. евро приходи от ДДС. Консервативните оценки сочат, че една четвърт от липсващите приходи може да се припише пряко на измамите с ДДС, свързани с вътресъюзната търговия. Тези загуби са безспорно в ущърб на публичните финанси като цяло в момент, когато държавите членки коригират бюджетите си, за да се справят със социалните и икономическите последици от неотдавнашните скокове на цените на енергията и агресивната война на Русия срещу Украйна. Освен това режимът на ДДС в ЕС продължава да бъде обременяващ за предприятията, особено за МСП, и за други дружества, които извършват дейност зад граница или се стремят да я разширят.

Предложените днес ключови действия ще помогнат на държавите членки да събират до 18 млрд. евро повече приходи от ДДС годишно и едновременно с това ще помогнат на предприятията, включително МСП, да се разрастват:

• Преминаване към цифрово отчитане в реално време въз основа на електронно фактуриране за предприятията, които извършват презгранична дейност в ЕС
• Актуализирани правила за ДДС за пътническия транспорт и платформите за краткосрочно настаняване
• Въвеждане на единна регистрация за целите на ДДС в ЕС

Европейската комисия предложи също нови правила за данъчна прозрачност за всички доставчици на услуги, улесняващи сделки с криптоактиви за клиенти, които пребивават в Европейския съюз. Те допълват Регламента относно пазарите на криптоактиви и правилата за борба с изпирането на пари.

Европейската комисия одобри Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. „Стратегическият план създава възможности и предоставя финансови инструменти за много широк набор от бенефициери като растениевъди, животновъди вкл. пчелари, биопроизводители, както и за лозаро-винарския сектор, общините в селските райони и други“ това коментира министърът на земеделието Явор Гечев след информацията от Брюксел за одобрение на Плана.

Той посочи още, че за първи път в Стратегическия план има интервенции насочени към схемите за качество, към крайни продукти с по-високи екологични изисквания. Явор Гечев отбеляза, че и през новия финансов период ще има интервенции за инвестиции в земеделските стопанства, както и в преработката/маркетинг на селскостопански продукти. Отново ще има и подпомагане за младите стопани.

Бюджетът за всички интервенции, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. е малко над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро). По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. В допълнение на това са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро, за пчеларство 25 798 563 евро и 5 786 635 евро за секторни интервенции.

„Прилагането на мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 върви с добри темпове както в Министерството на земеделието, така и в Държавен фонд „Земеделие”. Това отбеляза заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на годишната среща с експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (АГРИ) към Европейската комисия, които са на посещение у нас.

Целта на тази среща е да се оцени прогресът по прилагането на програмата и да се минимизират рисковете от непостигането на целите, заложени в нея. „Наваксано беше забавянето в обработката на проектни предложения по ключови мерки, за което, за съжаление, политическата нестабилност в страната допринесе. Все пак работим по ключови инструменти като инвестиционните и тези свързани с Местните инициативни групи”, коментира още заместник-министър Събев пред участниците в срещата.

Сред акцентите на срещата беше и развитието на биологичното производство в страната и изпълнението на Мярка 11 „Биологично  земеделие“ от ПРСР. На експертите от ЕК бе представен изготвеният проект на Националния план за развитие на биологичното земеделие в България до 2030 г. В плана са заложени мерки и действия,  насърчаващи създаването на нови  биологични площи и подобряване видимостта на биологичните продукти у нас, отчитайки натрупания опит от  прилагането на специализираната за отрасъла мярка за периода 2014-2020 г.

По време на годишната срещата беше представен и изготвеният от Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие” план за намаляване на риска от автоматични отчисление на средствата, според който към настоящия момент не се очаква такива.

По време на посещението си у нас, експертите от ГД АГРИ посетиха предприятие за преработка на биологичен розов цвят и билки в с. Турия, община Павел баня, област Стара Загора, където се запознаха с производствените мощности и историята на предприятието, което е изнася биологичен розов цвят и билки в цял свят.

„Прилагането на мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 върви с добри темпове както в Министерството на земеделието, така и в Държавен фонд „Земеделие”. Това отбеляза заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на годишната среща с експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (АГРИ) към Европейската комисия, които са на посещение у нас.

Целта на тази среща е да се оцени прогресът по прилагането на програмата и да се минимизират рисковете от непостигането на целите, заложени в нея. „Наваксано беше забавянето в обработката на проектни предложения по ключови мерки, за което, за съжаление, политическата нестабилност в страната допринесе. Все пак работим по ключови инструменти като инвестиционните и тези свързани с Местните инициативни групи”, коментира още заместник-министър Събев пред участниците в срещата.

Сред акцентите на срещата беше и развитието на биологичното производство в страната и изпълнението на Мярка 11 „Биологично  земеделие“ от ПРСР. На експертите от ЕК бе представен изготвеният проект на Националния план за развитие на биологичното земеделие в България до 2030 г. В плана са заложени мерки и действия,  насърчаващи създаването на нови  биологични площи и подобряване видимостта на биологичните продукти у нас, отчитайки натрупания опит от  прилагането на специализираната за отрасъла мярка за периода 2014-2020 г.

По време на годишната срещата беше представен и изготвеният от Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие” план за намаляване на риска от автоматични отчисление на средствата, според който към настоящия момент не се очаква такива.

По време на посещението си у нас, експертите от ГД АГРИ посетиха предприятие за преработка на биологичен розов цвят и билки в с. Турия, община Павел баня, област Стара Загора, където се запознаха с производствените мощности и историята на предприятието, което е изнася биологичен розов цвят и билки в цял свят.