Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев,  федералният министър за прехраната и земеделието на Германия   Джем Йоздемир и  управляващият кмет на Берлин Кай Вегнер   откриха българския щанд на Зелена седмица 2024.  България се представя за 33 – ти път с щанд от 143 кв. м на най-голямото в света международно изложение в областта на хранително-вкусовата промишленост.                                    

Министър Йоздемир разгледа изложените традиционни български храни - млечни и месни продукти, вина и плодови напитки, мед, продукти от етерични масла, биопродукти, конфитюри и подправки, като особено внимание обърна на пчелния мед, питата и шарената сол и пожела успех на министър Вътев и българските производители.                                                     

В официалното откриване на българския щанд участваха още президентът на  Асоциацията на германските фермери Йоахим Руквид, председателят на Федералната асоциация на германската хранително-вкусова промишленост д-р Кристиан фон Бьотихер, изпълнителният директор на Панаир Берлин д-р Марио Тобиас.

Изложението дава възможност на 11-те българските изложители да разнообразят възможностите за износ и да представят родните продукти пред над 300 000 посетители от над 60 страни.                            

Земеделските производители трябва да се сдружават, за да намалят разходите и да бъдат конкурентни на пазара. Това заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който посети днес  оранжерията на зеленчукопроизводителя Иван Кабуров в село Мало Конаре, област Пазаржик. 

Министър Вътев се запозна с проблемите на стопанството през зимния сезон и високите енергийни разходи, заради които към момента земеделският производител се е отказал от отглеждането на оранжерийни домати през зимния сезон. 

„Големият ни проблем е, че не се сдружаваме, за да станем по-конкурентни, а на пазара се конкурираме само с кооперативи. Няма как да сме конкурентни всеки сам. Трябва да си обединявме усилията, са да обединим разходите по веригата на доставки и по пътя на цялата продукция от полето до трапезата“, коментира министър Вътев.

Той подчерта, че субсидирането трябва да дава резултати и да има продукция за българските потребители. 

Министър Вътев съобщи за предприетите действия от Министерството на земеделието и храните в помощ на сектора за облекчаване на режима при изграждането на сондажи за напояване. 

„Едва ли някой се съмнява, че България има достатъчно вода за напояване. Този режим трябва да бъде не разрешителен, а задължителен. Нашата цел номер едно е това да се преобърне“, каза министър Вътев и допълни, че тази година ще има помощ за напояване. 

Той съобщи, че заедно МЗХ и Селскостопанска академия работят по актуализиране на агроекологичното райониране на страната за отглеждане на земеделските култури, за да бъдат отчетени настъпващите климатични промени и най-благоприятните условия за съответните видове и сортове. 

Във връзка с предложението на Иван Кабуров държавата да осигурява безплатно опаковки на производителите министър Вътев посочи, че трябва да се направи сериозен анализ с оглед отражението върху бюджета.  

„Аз лично съм за сериозни данъчни насърчения на земеделските производители, за да излязат на светло, а не просто да се раздават субсидии, без някой да има ангажимент“, заяви земеделският министър. 

В срещата участваха заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев, предсседателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Владимир Иванов, областният управител на Пазарджик Валентина Кайтазова, заместник-областният управител на Пловдив Димитър Добрев и кметът на Пазарджик Петър Куленски.

Земеделската наука трябва активно да представя постиженията си. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на първото заседание на Консултативния научен съвет към министъра на земеделието и храните, което се проведе в МЗХ. Участниците в заседанието обсъдиха редица теми, сред които актуализирането на агроекологичното райониране на страната, хидромелиорациите, ускореното въвеждане на постиженията на земеделската наука в практиката и финансирането на научните изследвания.

„Целта на създаването на Консултативния съвет е ползотворното сътрудничество и необходимостта от трайна връзка между науката и практиката. Благодарение на научните постижения можем да използваме правилно природните ресурси“, каза министър Вътев.

Сред основните задачи на Консултативния съвет той посочи актуализирането на районирането на страната по климатично-почвени условия, с цел отглеждането на най-подходящите култури и сортове, повишаване на продуктивността в животновъдството в резултат от селекцията, активизирането на работата в институтите на Селскостопанска академия и селскостопанските гимназии, решения за устойчиво развитие на земеделието и лесовъдния сектор.

Министър Вътев подчерта, че обществото чака решения на чувствителни въпроси, като даде пример с темата за новите геномни техники. В тази връзка той информира, че МЗХ очаква своевременно становища от научната общност по тази тема.

Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Виолета Божанова каза, че създаването на Консултативния съвет е конструктивна идея, която трябва да се превърне в работеща платформа и да насочи фокуса на общественото внимание към значението на научните изследвания.

Акад. Атанас Атанасов заяви, че Консултативният съвет трябва да предприеме изпреварващи действия по отношение на належащите проблеми пред земеделските производители и това да бъде отразено в програмата му. Той изтъкна колко е важно да бъдат поставяни въпроси като навлизането на дигитализацията, изкуствения интелект и възможностите на нанотехнологиите за развитието на съвременното земеделие.

В заседанието участваха още заместник-министрите на земеделието и храните Таня Георгиева, Александър Йоцев, Мирослав Маринов и Георги Тошев.

Членове на Консултативния съвет са: съветникът на министъра на земеделието и храните проф. Кольо Динков, председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Виолета Божанова, проф. дсн Живко Кръстанов от Институт по земеделие - Стара Загора, директорът на Агробиоинститут – София проф. дн Иван Атанасов, директорът на Института по гората към БАН чл. кор. дн Георги Георгиев, директорът на Института по физиология на растенията и генетика към БАН проф. д-р Валя Василева, преподавателят в Лесотехническия университет проф. д-р Иван Палигоров, деканът на Хидротехническия факултет в УАСГ доц. д-р инж. Петър Филков, проф. Димитър Домозетов, директорът на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“ проф. дн Ирена Атанасова, директорът на Института по овощарство в Пловдив проф. дн Стефан Гандев и държавният експерт в МЗХ д-р Ивелин Ризов.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев представи позицията на България по предложението за Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ), и храните и фуражите от тях по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство  в Брюксел. Той информира, че позицията на България е „въздържал се“, тъй като се отчита политическата чувствителност по темата и обществената нагласа по този въпрос в страната.

На 5 юли 2023 г. Европейската комисия представи предложението за Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники и храните и фуражите от тях като част от пакет от законодателни мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси, което цели да повиши устойчивостта на селското стопанство и хранителните системи в Европейския съюз и да се гарантира продоволствената сигурност.

Пред представителите на медии в Брюксел министър Вътев коментира темата като подчерта, че е погрешно новите геномни техники да бъдат представени като ГМО. Той посочи, че очаква климатичните промени и пазарната конкуренция да насочат вниманието на земеделските производители и потребителите към научните постижения в областта на новите геномни техники и постигнатите резултати. „Всички искаме храната, която консумираме, да е чиста, с по-малко пестициди, с по-малко препарати за растителна защита, с по-малко торове и да устоява на климатичните промени“, коментира министърът. Той посочи, че работата по Регламента продължава и със сигурност пазарът на базата на климатичните промени и пазарната конкуренция ще ориентира всички земеделски производители и потребители към възприемането на новите геномни техники, тъй като вече има изключително интересни резултати, описани от световната наука.

Според създадена технология от изследователките Дженифър Даудна и Еманюел  Шарпентие, удостоени с Нобелова награда през 2020 г., се открива пътят за лечение на над 7 000 наследствени и хронични заболявания при човека, което не беше възможно до сега, информира министър Вътев. През 2023 г. на пазара е пуснат сорт домати, създаден в Япония чрез генно редактиране, който регулира кръвното налягане и невронната възбуда при човека. Информацията по изнесените научни факти е публикувана в световно известния бюлетин „Genetic engineering & Biotechnology“.

Днес на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство не беше постигнато съгласие по позиция на Съвета (Общ подход) по предложението за Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ), и храните и фуражите от тях. Работата по законодателното предложение продължава.